— Какво? — попита невярващо Карол.
— Когато го разпитвах, имах чувството, че нещо при него не е съвсем наред. И се оказах прав — заяви Еванс. — Той има подчертана слабост към проститутки. Два-три пъти седмично ползва услугите на момичета от улицата.
Карол го загледа удивено. Сама не знаеше как да започне. Беше вбесена, че е проявил самоинициатива, но вече започваше да я гризе и съмнението в собствената й преценка. Дали не бе прибързала, отписвайки Харт? Дали не губеше професионалния си усет? Но после отхвърли нетърпеливо съмненията.
— А защо споменаваш господин Брандън?
Еванс сви рамене.
— Той ме видя да вкарвам данни от следенето в компютъра си, попита ме защо следя доктор Харт и ми се наложи да му обясня.
Карол имаше чувството, че в сърцето й зейна яма, от която повя студ.
— Съобщил си на началника на полицията, че продължаваш да разработваш следа, която аз съм отхвърлила като безплодна? — каза тя. Гласът й беше остър и напрегнат.
Той повдигна вежди.
— Не съм представил нещата точно така.
„Копеле!“ Карол едва успя да се овладее, за да продължи да говори. Усещането, че е предадена, я зашеметяваше.
— Искам пълен доклад за тези твои занимания до един час — тук, на бюрото ми. И не желая втори път да научавам подобно нещо. Това не е уестърн — ако не работим в екип, сме обречени на провал. Нито за миг не си споменал нещо за съмненията си относно Харт пред мен. Ако беше казал нещо, аз можех да премисля и да не го изключвам от списъка. Няма да допусна некоректно поведение в екипа си. Това проваля общата ни работа. Приемете думите ми като предупреждение, следовател Еванс. А сега напуснете кабинета ми.
Той стана и излезе — гърбът му беше изправен, главата — високо вдигната. Карол не можеше да забележи усмивчицата, която повдигаше ъглите на устата му.
Водниста слънчева светлина проникваше през сивкавата мъгла и озаряваше с бледо сияние улиците на Темпъл Фийлдс. В останалата част на града кипеше живот, но в десет сутринта в този квартал цареше сънлива пустота. Тези, които живееха тук, вече бяха тръгнали на работа, а тези, които работеха по улиците на Темпъл Фийлдс, все още си почиваха от снощната работа. Мъж, облечен в костюм, разхождаше бултериера си по пътеката край канала. Вървеше толкова бързо, че полите на шлифера му се развяваха. Две жени в джинси и кожени якета вървяха подръка по улицата, излъчващи задоволство, което ги обвиваше като в уютен пашкул. А Тони Хил стоеше на един уличен ъгъл, оглеждайки пътеводителя за Брадфийлд и един лист, който държеше в ръцете си.
„Трябваше да свърша това, преди да тръгна“, мислеше той, докато се опитваше да подреди в логична последователност шестте адреса, които си бе набелязал непосредствено след като призракът на предполагаемия убиец — подражател надигна глава. Той прелистваше страниците на пътеводителя, опитвайки се да намери разположението на местопрестъпленията и да ги разположи в собствените си представи за района. Така се надяваше да добие първоначални впечатления за начина, по който убиецът виждаше света. Не беше избирал жертвите си произволно, следователно имаше реални основания да се предполага, че районът, където ги бе набелязвал, му е добре познат — място, което присъстваше постоянно в съзнанието му. Всеки имаше своя собствена топография на местата, които можеше да нарече свои, маркираше ги с личните си маршрути, ограничаваше ги в рамките на личните си нужди и предпочитания. Хората можеха да съществуват в блажено неведение за цели отрязъци от територия, които не включваха техния терен на дейност. В съзнанието си убиецът имаше някакъв лично негов Темпъл Фийлдс, и ако Тони успееше да прецени какво включва тази представа, щеше да научи нещо повече за самия него. Най-малкото можеше да прецени какви характеристики категорично не можеха да бъдат включени в профила му.
Тази сутрин той имаше нужда от физическа активност. Знаеше, че Карол сега възлага на подчинените си задачи, свързани с предстоящата операция, но все още не можеше да намери сили в себе си да я види. Цяла нощ се беше въртял в леглото си, а нейният образ и образът на мъжа с мотора нахлуваха неудържимо в мислите му. Презираше се заради неспособността да овладее реакцията си, и не искаше това чувство да бележи следващата му среща с Карол.