Джен се озърна, после поведе Пола към дрехите, изложени в дъното на магазина и свали от закачалката извънредно оскъдна рокля от черна изкуствена кожа.
— Слушай, момиче, знаеш ли как ще ги разбиеш, ако отидеш с това в „Рейнбоу Флеш“!
— Нямам представа — излъга Пола, опитвайки се да защити личното си пространство въпреки непоклатимата увереност на Джен Шийлдс. — Така или иначе, за довечера не е подходяща, защото отдолу не може да се прокара кабелът на микрофона.
Джен се ухили и херувимското й лице доби неестествено лукаво изражение.
— Следовател Макинтайър, под тази рокля не се носи абсолютно нищо.
Тя върна роклята на закачалката и продължи да рови. Следващото, което извади, беше аленочервена къса пола от лачена кожа.
— Ето какво ти трябва. Идеална е за Темпъл Фийлдс. На Дон Мерик ще му потекат лигите, като те види.
Пола се изкиска.
— Да не би да смяташ, че така ще ме убедиш да я купя?
Въпреки това тя взе полата и я опъна върху бедрата си, за да прецени дали ще й стане.
— Облечи я — каза Джен и посочи полата. — Добре ще е да те видя с нея, за да се убедим, че ти стои добре.
Пола изгледа хладно сержант Шийлдс.
— Няма нужда — каза тя, реагирайки остро на тенденциозното й поведение. Пресегна се и смъкна от закачалката една тясна сребриста блуза с дълбоко деколте. — Това би трябвало да завърши тоалета.
Джен повдигна вежди.
— Струва ми се, че ролята започва да ви доставя удоволствие, следовател Макинтайър.
Този път опитите на Джен да флиртува смутиха Пола. Стори й се, че долавя искрено възхищение в тона й и за първи път се запита какво ли би било, ако се види с Джен в извънработно време.
— Обичам да си върша работата както трябва — отвърна тя сухо, отхвърляйки идеята. Всеизвестно бе, че връзките с колеги не са препоръчителни. Освен това Джен Шийлдс не беше неин тип. Виж, ако Карол Джордан проявеше интерес към нея… Пола се извърна, упреквайки се, че се отвлича от задачата, която ги беше довела тук.
— Няма спор. Но може би, когато всичко приключи, ще приемеш да представиш някой и друг тоалет на частно ревю — само пред мен?
Топлият дъх на Джен се плъзна по шията на Пола.
— Наистина, Джен, досадна си като мъж.
— Можеш да ми вярваш, че ме бива повече от тях, Пола — Джен постави ръка на рамото й и се усмихна, когато Пола трепна.
— Пробните са там — тя посочи към една ниша, отделена със завеси, и отстъпи, оставяйки достатъчно място на Пола да мине, без да се отърка в нея.
Пет минути по-късно Пола се наблюдаваше в огледалото на пробната. Призна си, че дори така, както беше, без грим и подходящи обувки, и най-добрите й приятели можеха да не я разпознаят. Тя самата едва се позна. Смущаващо бе да видиш как една толкова повърхностна промяна я караше да изглежда толкова различна. Внезапен пристъп на тревога я накара да настръхне, тя се съблече припряно и с облекчение се върна към собствената си личност, нахлувайки джинсите и бялата риза. Дръпна рязко завесата, държейки дрехите на разстояние от себе си.
— Ще станат — каза тя.
Джен й подаде късо яке от изкуствена кожа, чийто цвят бе почти същият като този на полата.
— Какво ще кажеш за това, за да завършим общия ти вид? — попита тя. — Тази вечер ще е страшно студено.
Пола поклати глава.
— Джеки и Санди не са носели якета, а идеята е да приличам колкото е възможно повече на тях. Но ще ми трябват и обувки, които да отговарят на ролята ми на проститутка.
— Якето ще ти трябва — настоя Джен. — Трябва да има с какво да скриеш кабела, който ще минава по гърба ти, и издутината от предавателя.
— Не се бях сетила за това. Права си — Пола занесе покупките на касата и подаде кредитната си карта. Слава Богу, че никой от хората, на чието мнение държеше, нямаше да види месечното извлечение от банковата й сметка.
— Ама че странни неща се продават тук — възкликна Джен, оглеждайки любопитно една витрина, на която бяха изложени белезници, въжета, вериги и други подобни средства за довеждане до безпомощно състояние.
— Вкусовете на хората са различни — отбеляза нацупено жената зад щанда.
Джен я изгледа невъзмутимо.
— Очевидно.
После се извърна и добави:
— Ще те чакам отвън, Пола.
Когато Пола излезе от магазина, Джен се бе облегнала на стената и си свиваше цигара.
— Не знаех, че пушиш — отбеляза Пола.