Изглеждаше извънредно доволен от себе си, като куче, стиснало в зъби добре олигавения вестник, убедено, че ще зарадва с него господаря си.
Оживлението на Карол нарасна. Колкото и да се радваше да види Джонатан по лични съображения, това нейно желание не можеше да бъде по-силно от професионалния й интерес.
— Успя ли да идентифицираш мястото?
Той кимна.
— Още щом видях снимката, ми се стори, че познавам мястото, макар да не можех да го локализирам с абсолютна точност. Но когато увеличих детайлите на компютъра си, го разпознах с абсолютна сигурност — той отвори папката, извади оттам две разпечатки от снимки на части от скали, и ги подаде на Карол.
Тя ги загледа неразбиращо. Доколкото можеше да прецени, това бяха просто две скални плочи, сиви със слаб червеникав оттенък, нашарени с нещо като бледосиви петънца и засъхнали струйки.
— Какво е това, което ми показваш? — попита тя и незабавно съжали за въпроса си. Прекалено добре познаваше опасността от това да предложиш на експерт да обяснява нещо по специалността си.
— Това нещо се нарича „строматактит“ — започна незабавно Джонатан. — Това е една от неразрешените загадки на девонския период. Казано на разбираем език, това тук е кухина с плоско дъно и неравен таван, изпълнена с фиброзни калцитни образувания. Ако използваме геологическа терминология, това е автохтонична формация, възникнала в резултат на частичното отцеждане на невкаменения утаечен пласт. Съществуват различни мнения относно това как е възникнала тази формация и какво точно представлява. Забелязваш ли, че наподобява текстурата на коралов риф? Според някои геолози това е резултат от натрупване на коралови организми, така наречените строматопороиди. Пролуките са били изпълнени с вода, а впоследствие, под въздействие на налягането на други пластове, се е сформирал строматактитът. Други пък смятат, че това са останки от мекотъканни организми, като например сюнгери. Трети ги считат за плод на натрупването на морски водорасли или цианобактерии — той се усмихна доволно. — А пък вярващите настояват, че тези пластове са изплавали от дълбините на световното море по времето на Ной и Потопа.
— Всичко това звучи много увлекателно, но… — Карол се опита да постигне заинтригувано, но и озадачено изражение.
— Знам, знам, искаш да прескоча професионалното встъпление, нали? — отвърна със съжаление Джонатан. — Добре. И така, тези формации се срещат във варовикови скали, някои особено забележителни образци от тях — в Пийк Дистрикт. Обикновено са групирани в струпвания — а в Уайт Пийк има места, където на нещастните любители на камънак като мен направо им потичат лигите. Когато видях увеличените снимки, прецених, че мога да идентифицирам съвсем точно мястото, но ми се искаше все пак да се уверя. Затова, когато си тръгнах оттук тази сутрин, потеглих натам. Оказа се, че съм прав. Това е варовикова скална формация на един издаден хребет близо до Чи Дейл.
Карол не можеше да прикрие вълнението си.
— Идентифицирал си мястото със сигурност?
Джонатан кимна.
— Отликите са много характерни…
Така и не се разбра какво искаше да каже по-нататък, защото думите му бяха прекъснати от рязкото отваряне на вратата. Тони заговори с влизането си, очевидно без да осъзнае, че Карол не е сама.
— Карол, мисля, че той работи в Темпъл Фийлдс. Може да е охранител или бияч в някой от нощните клубове.
— Тони — започна Карол предупредително, сочейки с глава Джонатан, който бе останал полускрит зад отворената врата.
Тони се обърна. Когато проговори, тонът му беше съвсем дружелюбен, но оживлението се бе изпарило от чертите му.
— О, извинявай. Не знаех… ще намина пак по-късно.
По реакцията му Карол разбра, че е видял нещо предната вечер. Познаваше го достатъчно добре, за да знае, че няма да чуе от него никакъв намек за това — поне не тук и сега. А най-вероятно — никога, ако се вземеше предвид способността му да избягва в живота си всичко, свързано с чувства.
— Няма проблем — отвърна тя. — Можеш да останеш. Това е доктор Джонатан Франс, геолог. Джонатан, това е доктор Тони Хил.
Джонатан стана, за да се ръкува с Тони, извисявайки се доста над главата му.
— Тони е специалист по клинична психология. Често работим заедно.
— Значи геолог — отбеляза Тони, отдалечавайки се бързо от Джонатан и разполагайки се на бюрото на Карол. Тя имаше чувството, че ходът му бе умишлен — заставайки до нея, подчертаваше съществуващата между тях близост, поставяше Джонатан в позицията на външен човек. — Сигурно е много успокояващо да работиш с толкова бавноподвижни неща като тектонични плочи например.