Джонатан се отпусна отново на стола.
— Поне ме подтиква да излизам на открито.
Тони се усмихна.
— Същото казват и някои от моите пациенти за психическите си смущения.
Джонатан беше леко озадачен — не можеше да прецени дали Тони наистина се държи пренебрежително.
— Тези, които страдат от агорафобия, надали влизат в това число — отвърна той.
Тони отчете точната му реакция. Но преди да хвърли ново предизвикателство, Карол се намеси.
— Джонатан е идентифицирал мястото, на което е бил заснет Тим Голдинг.
Професионалните инстинкти на Тони се събудиха.
— Наистина ли? — попита той. — Кажете ми нещо повече.
— Както обяснявах в момента, в който влязохте, геологическите характеристики на фона са лесни за разпознаване. Посещавал съм това място много пъти във връзка с работата си. Изключително впечатляващ образец на строматактит.
— Що за място е това? — попита Тони. — Много ли е пусто или оттам минават често туристи?
Джонатан извади друга разпечатка от папката си.
— Тук съм заснел тази част от картата, която ни интересува — той постави листа на бюрото и се приведе напред, за да илюстрира обясненията си. — Това е Чи Дейл. Варовикова долина край река Уай — той проследи с пръст виещата се лента на реката по картата. — Както виждате, тук надолу към долината слиза туристическа пътека. Тя е доста популярна — всъщност толкова, че от организацията за поддръжка на националните паркове са поставили камъни за преминаване там, където реката излиза от бреговете си и залива пътеката — дългият му пръст посочи едно място на картата. — Това петънце тук е долинката Суиндейл. Входът към долинката е тесен и лесно може да остане незабелязан. Но след като се мине през пролома, долината се разширява и започва да се издига в продължение на около четвърт миля. През нея няма истинска пътека, и аз съм почти сигурен, че деветдесет и девет процента от туристите, минаващи оттам, изобщо не я забелязват.
— И там се намира въпросното строма… как му беше името? — попита Тони.
— Да. На половин път към най-високата част, отляво — отвърна Джонатан.
— Значи мястото е доста изолирано? Не е от местата, които човек би избрал за пикник?
Джонатан поклати глава.
— Не, освен ако някой няма подчертана слабост към кал, бодливи къпини и липса на всякаква гледка. Това е една от особеностите на Пийк Дистрикт — там има много скрити места. По празниците около четвърт милион души кръстосват областта, и все пак си остават места, на които може направо да се изгубиш.
— Какви са при това положение хората, които биха избрали да отидат там? — попита Карол.
— На първо място геолози — професионалисти и любители. Веднъж видях наблизо трима катерачи, но там няма кой знае какви стръмнини, и изобщо доста наблизо има далеч по-интересни за алпинисти маршрути. И това е, кажи-речи, всичко. Нали ви казах, мястото не е особено живописно.
— Следователно човекът, който е отвел там Тим Голдинг, е можел да бъде почти сигурен, че никой няма да го обезпокои — каза замислено Тони. — Което пък означава, че местността му е позната — той вдигна очи. — Докъде може да се стигне с кола, ако човек тръгне натам?
— На около миля разстояние от това място има паркинг, при старата гара до Милърс Дейл.
— Доста път би трябвало да измине пеш, при това със съпротивляваща се жертва — отбеляза тихо Тони. — Питам се дали има някакъв начин да се разбере по кое време на деня е направена снимката.
Джонатан извади първата разпечатка от папката.
— Зависи от годишното време. Кога е изчезнало момчето?
— Втората седмица на август — отговори Карол, без да й се налага да проверява.
Джонатан оглеждаше снимката.
— Тази част на долината гледа на изток. Като се вземе предвид, че трябва да мине време, докато слънцето се изкачи достатъчно високо, за да прехвърли скалата отсреща, бих казал, че снимката е направена към девет-десет часа сутринта.
Тони стана рязко и притисна длани от двете страни на челото си, сякаш внезапно го беше заболяла глава.
— Вземи пълен екип за оглед на местопрестъпление със себе си, когато тръгнеш натам, Карол. Това, което ще намерите, вероятно е гроб. А може би и два.
— Мислиш, че и Гай може да е там?