— Четеш ли я?
— Не, използвам я за преспапие — сопна се тя. — Ти как мислиш?
Той повдигна вежди.
— Мисля, че може да ти е от полза.
— Чел ли си я?
— Карол, предполагам, че съм чел почти всички по-сериозни книги, в които се говори за изнасилване — тя отвори уста да каже нещо, но той вдигна пръст, за да я възпре. — Не, не съм го правил заради теб, а заради изискванията на работата ми.
— Е, след като си толкова уверен, че тази книга ще ми бъде от полза, защо не си ми я препоръчал? — Карол съзнаваше, че говори прекалено нападателно, но й беше все едно.
— А нима ти би се вслушала в съвета ми? — отвърна Тони меко. — Не ти ли се струва, че по-скоро щеше да ми кажеш да се разкарам и да те оставя да се справиш така, както сама решиш?
— Донесе ми я Джонатан — каза тя направо. — Него не го беше страх, че ще му кажат да се разкара.
Тони бавно отметна глава назад, сякаш за да избегне удар.
— Ти си казала на Джонатан.
„Веднага обърна темата“, каза си Карол с горчивина.
— Да, казах на Джонатан.
Тони кимна.
— Вероятно ти е било по-лесно с него — за теб той е нов човек, отношенията ви нямат предистория. Съжалявам, Карол. Ако можех да се надявам, че ще приемеш съвета ми, и аз щях да ти я предложа. Преценката ми е била неточна — неочаквано той стана. — Така, а сега аз си тръгвам.
— Няма ли да дойдеш на брифинга?
Той поклати глава.
— А няма ли поне да обсъдиш операцията с Пола?
— Какъв е смисълът? — възрази той. — Това не е моя работа, а твоя.
— Би могъл да ни дадеш някакви упътвания.
— Нали получи упътванията ми за днес. Смятам, че убиецът работи в Темпъл Фийлдс. Предполагам, че е охранител, а може и да работи в общинските служби за контрол на движението. Засега не мога да ви предложа нищо друго — той вдигна ръка и постави длан на предната част на рамото й.
Тя почувства, че я обзема паника — сякаш някой бе стиснал в юмрук дробовете й и изстискваше от тях въздуха.
— Би могъл да помогнеш на Пола.
— Надали, Карол. Ти нямаш нужда от мен за това. Това е задача за ченгета, не за психолози. Няма нищо по-убедително от личния опит, а никой няма по-суров и тежък личен опит в работата под прикритие от теб. Наистина не съм ти необходим.
Пола откри Дон Мерик седнал пред чаша чай в стола на полицейския участък. Тя се разположи на стола срещу него и огледа мрачното му лице.
— С това изражение можеш да удариш Ийори в земята — отбеляза тя.
— Получих писмо от адвоката на Линди — изпратено е тук, на служебния ми адрес. Тя иска развод.
— Не си губи времето, а?
Мерик въздъхна.
— Но всъщност е права. И двамата съзнаваме дълбоко в себе си, че между нас всичко е свършено. Уж мъжете били по-сурови в отношенията си, но когато нещата опрат до раздяла и започване на нов живот, вие, жените, сте направо безмилостни.
— Не всички — отвърна Пола, мислейки за премеждията в собственото си минало. През последните шест години бе имала две връзки, и в двете се бе вкопчвала упорито дълго след като очевидно бяха изчерпани. И двата случая й напомняха някакво стихотворение, което бе чела — в него се казваше, че любовта е като хвърчило, което не искаш да пуснеш да лети, докато не ти намерят нещо друго, с което да се занимаваш. Не й беше приятно да наблюдава как непримиримостта на Линди се отразяваше на Мерик, но от друга страна се възхищаваше на способността на съпругата му да бъде категорична в решението си за раздяла.
Мерик беше прекалено погълнат от собствените си неприятности, за да долови съжалението в гласа на Пола.
— Поне, когато уредим документално отношенията си, ще знам кога и за колко време ще мога да виждам момчетата — каза той. — Разбира се, ако доживея да видя някога почивни дни.
— Ако тази вечер имаме късмет, после нещата ще се поуспокоят — каза Пола, опитвайки се да не мисли в какво точно ще се изразява този „късмет“ за нея.
Думите й най-сетне предизвикаха реакция. Мерик вдигна глава, а в тъжния му поглед проблесна искра на интерес.
— Как приемаш това, което трябва да направиш довечера? — попита той.
Пола започна да усуква с пръст един кичур от косата си.
— Малко съм притеснена — призна тя.
— Нищо лошо не може да ти се случи — опита се да я успокои Мерик.
— Така ли? Също както нищо лошо не се случи на теб, когато преследваше Обратния убиец? — попита иронично Пола. По онова време тя работеше като стажант, встрани от центъра на събитията, но все още живо си спомняте тюрбана от бинтове, с който бе увенчана главата на Мерик след случая, когато пропадна неговото прикритие.