Мерик бе видимо смутен.
— Онова се случи по моя вина — възрази той. — Аз се набутах между шамарите. Бях си въобразил, че владея положението, а се оказа, че греша. Затова си вземи поука от моите грешки и не поемай излишни рискове, не разчитай на чист късмет. Ако изпиташ и най-малкото съмнение, зарежи всичко. По-добре да изгубим тази възможност да заловим убиеца, отколкото нещо да се случи с теб.
Очевидно искрената му загриженост смути леко Пола и тя каза:
— Всъщност вярвам, че няма основание да се боя, че ще ми се случи нещо. Уверена съм, че безопасността ми е осигурена. Направо казано, след всичко, което е преживяла Джордан, тя надали ще допусне и най-малката пролука в сигурността. По-скоро се опасявам, че ще се престарае и ще подплаши убиеца.
— Но какво те тревожи тогава? Защото виждам, че нещо те безпокои.
— Вероятно ще ти прозвучи като пълна идиотщина — отвърна Пола. — Работата е там, че се опасявам дали ще успея да изиграя ролята. Мисля, че нямам подходящо въображение за тази работа.
Мерик се намръщи.
— Не съм убеден, че те разбирам.
— Аз съм ченге до мозъка на костите, Дон. Виждам света в черно и бяло. Не го разбирам този номер със съпреживяването, за който Тони Хил опява постоянно. Аз не залавям престъпници, защото успявам да се вживея в тяхното мислене. Залавям ги, защото са тъпи, а аз съм по-умна от тях. Залавям ги, защото съм на страната на закона, а те не са. Е, как тогава жена като мен ще се паркира на уличния ъгъл и ще успее да убеди някакъв шибан психопат, че е уличница?
Мерик явно се опитваше да намери отговор.
— Ами нали ще си облечена като такава?
— Да, така ще съм облечена — отвърна с досада Пола. — Сержант Шийлдс е майстор в избора на крещящи парцалки. Но се чувствам като хлапе, което се маскира. Нали знаеш, когато отиваш някъде вечер, понякога решаваш да облечеш нещо, което не е съвсем в стила ти, и си казваш: „Е, чудесно, тази вечер ще бъда различна“.
Мерик я гледаше, като че ли тя му говореше на латински.
— Не съм преживявал нищо подобно.
— Можеш да ми вярваш, така е. Но когато навлека тези парцали, единственото нещо, което ми идва на ум, е, че не искам да бъда такава. Разбираш ли, не се страхувам, че вие ще се издъните. Страх ме е да не би аз да проваля операцията.
Карол откри Джон Брандън в залата за пресконференции, потънал в разговор с един от служителите, които отговаряха за връзките с обществеността. Брандън вдигна глава, когато тя влезе, и й кимна за поздрав.
— Карол, тъкмо говорехме за Тим Голдинг и Гай Льофевр. Обадили са се от един неделен таблоид. Имали намерение да направят нов обзор на случаите в края на тази седмица — той въздъхна. — Ако ги слуша човек, ще рече, че през цялото това време сме си въртели палците.
Карол се усмихна насилено.
— Може би скоро ще имам за вас новини по този въпрос, сър — и тя изложи накратко сведенията, получени от Джонатан.
Мрачното лице на Брандън просия.
— Но това са чудесни новини, Карол! Чия беше идеята да се консултирате с геолог?
— Моя, сър — през ум не й минаваше да скромничи и да се отрича от единственото си добро постижение от доста време насам.
— Чудесно, браво. Не пропускай да ме държиш в течение, ако има някакво развитие. Както и колегите от връзки с обществеността — той стана.
— Удобно ли е да поговорим, сър? — каза Карол и го придърпа настрани.
Брандън повдигна едната си вежда.
— Казвай.
— Доколкото разбирам, следовател Еванс ви е казал, че си е позволил да провежда проследяване на доктор Ейдън Харт, без да има пълномощия за това?
Брандън изправи рамене.
— Така е. И държа да ти кажа, че съм много изненадан от решението ти да не се занимаваш повече с този аспект на следствието. Не може да се твърди, че в случая с убийствата на проститутките има изобилие от заподозрени. Знам, че Харт работи с Тони, но…
— Това няма нищо общо с решението ми, сър — прекъсна го Карол. — Елиминирах доктор Харт, защото има неоспоримо алиби за времето, когато според съдебномедицинската експертиза е била убита Санди Фостър.
Брандън поклати глава.
— Това не е достатъчен аргумент, Карол. И двамата знаем, че часът на смъртта е доста разтегливо понятие.