— Независимо от това разликите във времето са такива, че е изключено да бъде заподозрян. Тя се е качила в колата му в осем и половина. Необходими са били няколко минути, за да стигнат до стаята й в хотела. После е трябвало да я завърже и да й нанесе тези ужасяващи рани, а после по някакъв начин да прекоси почти целия град с колата, и в девет вече да е в ресторанта без каквито и да било следи от кръв по себе си. Това е абсолютно невъзможно, сър, независимо от това, че някакъв бръмбар е влязъл в главата на Сам Еванс.
Брандън се намръщи.
— В такъв случай, главен инспектор Джордан, мога само да ви препоръчам да контролирате по-строго подчинените си. А сега ви оставям, защото съм убеден, че имате достатъчно работа във връзка с подготовката за тази вечер. — И той излезе, оставяйки Карол наскърбена от несправедливостта на последната му забележка. Възможно ли бе да е грешила в преценката си за Брандън? Сега, когато бе принуден да работи под натиск отгоре, той като че ли не се различаваше особено от хората, които я бяха оставили на произвола на съдбата преди. Едно беше сигурно — когато работата по тези случаи приключеше, в екипа за особено тежки престъпления щеше да има промени. Но засега се налагаше да преглътне оскърблението и да се заеме с работата си.
Карол разбираше напълно разочарованието, изписано по лицата на Кевин Матюс и Сам Еванс. Тази вечер се очакваше да бъде първият случай от началото на работата им в предполагаемо елитния екип, когато щяха да се докоснат до истинско, напрегнато действие, а Карол ги изключи от състава, за да можели да си починат добре през нощта. Но ако Тони бе прав за зловещите находки, които ги очакваха в Суиндейл, тя държеше да няма опасност хората, натоварени с търсенето там, да пропуснат важна улика поради преумора. Не биваше да се допуска важни следи да им се изплъзнат, защото наблюдателността на следователите е занижена поради напрегнатата работа през нощта, или пък поради прекалена еуфория, ако са успели да се доберат до реален резултат в паралелно течащото следствие.
Беше й ясно, че когато ги повика, те очакваха да им възложи някаква специална задача във връзка с охраната на агента под прикритие. Бяха оживени и нетърпеливи като хлапета пред купон в събота вечер. Беше се опитала да им поднесе възможно най-тактично неприятната вест, но нямаше как да подслади горчилката. И двамата искаха да бъдат тази вечер по улиците — рамо до рамо с колегите си, а не завити презглава в леглата си, за да са отморени за утрешната задача, независимо от това колко отговорна можеше да се окаже тя. Независимо от това, че всички отчаяно искаха да разберат най-сетне какво се е случило с Тим Голдинг и Гай Льофевр, в крайна сметка това, което всяко ченге би предпочело, бе да бъде там, където се иска действие. А довечера Темпъл Фийлдс щеше да отговаря на това изискване.
— Нали за тази операция ни бяха необходими всички служители, които успеем да мобилизираме — бе възразил Еванс още преди тя да успее да им обясни съображенията си.
— Не се съмнявам в твоята готовност да участваш, Сам — отвърна тя, опитвайки се да не допусне личното й отношение да повлияе на реакцията й на неговия отговор, който граничеше с неподчинение. — Но тук аз съм човекът, който определя приоритетите. А моето мнение е, че необходимостта да открием какво се е случило с Тим Голдинг не отстъпва ни най-малко по важност на необходимостта да заловим убиеца на Санди Фостър и Джеки Майал, преди да е извършил ново убийство.
— Дори ако това би означавало да изложите агента под прикритие на по-голям риск? — като че ли сега, след като вече веднъж бе злословил за нея пред Джон Брандън, Еванс развиваше вкус към подкопаване на авторитета й. Налагаше се тя да пресече тази негова склонност още в корена, в противен случай тя щеше да започне да й създава проблеми и при работата с останалите подчинени.
— Можете да ми вярвате, следовател Еванс, че вашето отсъствие няма да увеличи и на йота риска за следовател Макинтайър. Не сте толкова изключителен, че да бъдете незаменим. За тази вечер разполагам с пълен състав. Това, от което се нуждая, е увереност, че и на утрешната задача ще бъде отделено същото внимание.
Гласът на Карол беше студен и режеше като ледена висулка. Еванс впери поглед в обувките си и измърмори нещо, което тя реши да приеме като извинение.
— Каква е програмата за утре, шефе? — намеси се Кевин, който съжали колегата си и реши да отклони темата, за да няма Карол повод за раздразнение.