Улиците станаха по-оживени. Отпред се носеше врявата на много гласове и дивашки викове, дошли сякаш от някаква екзотична менажерия. Дъждът беше отслабнал до ръмеж, когато жрецът излезе на големия Площад на свободата, обграден в далечината от три страни с мраморни сгради, зад които се виждаха опиращи в небето островърхи кули, бледи шипове, частично скрити от пелената на дъжда.
Лошото време не беше намалило огромните тълпи от вярващи, събрали се на площада в очакване на предстоящия Аугере ел Ман, до който оставаха три седмици. Мнозинството бяха поклонници от цялата империя. На този Аугере броят им беше по-голям от обичайния, защото той щеше да отбележи петдесетата годишнина от маниаиското владичество. Имаше и мъже, и жени чужденци, приели религията на Ман, въпреки че много от техните недоволни сънародници все още бяха готови да се разбунтуват. Всички те бяха облечени в обикновени мирянски роби, които се спускаха яркочервени над босите им крака. Мокрите предници на дрехите им носеха следите от приеманията на вярата — отпечатък на разтворена бяла длан, протрита от износване или от изминалото време, така че много от тях бяха осеяни с розови петна.
Младият жрец Че живееше вече няколко години в този град и все още не беше свикнал напълно с гледките и звуците на тези масови поклонения. Мъжът шляпаше по паветата на площада и наблюдаваше изпод гънките на качулката си.
Поклонниците говореха невнятно и се мятаха лудешки. Слушаха с блеснали очи проповедите на жреците, застанали на покрити с балдахин подиуми. Проповедниците крещяха и жестикулираха пламенно, а поклонниците кимаха с глави, вдигаха ръце и изразяваха с викове съгласието си. Набождаха окървавените си лица с шишове, вървяха със запалени коси, съвкупяваха се на земята, опрели гърбове в други, или пък просто се скитаха като замаяни пришълци, които гледат със зяпнали уста всичко, случващо се около тях.
Че заобиколи голямата еднородна маса, която се простираше почти от единия край на площада до другия — десет хиляди нови вярващи, обърнати с лица към забуления в дъжд Храм на шепотите, облечени в червени роби без отпечатъци на длан върху тях, вдигнали ръце над главите си, напяващи с лица, блеснали от същия плам, който ги бе довел тук, в свещения Ку’ос, за да приемат новата вяра, вместо да се задоволят с простия ритуал у дома.
Те коленичиха като един върху каменния плочник. Десет хиляди роби прошумоляха като шепота на вятъра. Проснаха се по очи върху земята, след това се изправиха отново и повториха ритуала. Младият жрец подминаваше редиците подгизнали до кости нови вярващи, докато чакаха реда си да пристъпят напред, за да притисне боядисаната си длан към гърдите им някой жрец от Ку’ос. Че не забави крачка дори тук и поклонниците му правеха път, стреснати от бялата му роба. Той мина под мократа статуя на Сашийн, яхнала изправил се на задните си крака бял зел, и под още една статуя — тази на Нихилис, патриарха, създал новия орден. Бронзовото му лице беше мрачно и много старо.
В източния край на площада тълпата започна да оредява. Поклонниците се смесваха с обикновените жители на града — хора, облечени в мушами или наметала от пера с качулки, дошли тук от любопитство или водени от собствената си вяра, или пък просто за да припечелят някоя монета, като обслужват нуждите на поклонниците и на жреците. На площада бяха разположени обичайните колички за стоки с провиснали тенти. Изпод чергилата им техните собственици продаваха хартиени чаши с горещ чий, купички с храна, вързопи мушами. Най-бедните от тях стояха под дъжда и продаваха сувенири на всяко свободно място, което намереха — евтини калаени фигурки на Сашийн, Мокаби, Нихилис. Докато наблюдаваха движенията на поклонниците, в очите им не се четеше сърдечност и те от време на време поглеждаха скришом облечените в обикновени дрехи регулатори, които стояха по двойки в края на тълпата и наблюдаваха всички.