Двойка стражи върху зелове спряха, за да му направят път. Не запънатите им арбалети лежаха в скутовете им. Че не им благодари и излезе от площада по източната улица „Дубуси“. Зави наляво и след това надясно по по-малки странични улици. Звукът зад гърба му постепенно заглъхваше. Беше нащрек за всеки признак, че го следят.
Докато приближи до една от по-малките островърхи кули в квартала, бялата му роба беше станала сива от дъжда. Платът беше прилепнал към ръцете и краката му и очертаваше твърдите, жилави мускули, които играеха под кожата. Лицето все още го сърбеше ужасно и той спря преди моста на кулата. Свали качулката си, вдигна поглед към тъмните облаци, стисна силно клепачите си и изви врата си на едната и на другата страна, сякаш искаше да остави дъжда да облее лицето му. Изплю лютивата вода от устата си и избърса очи.
На фона на просветляващото небе той забеляза крила на прилепи, които кръжаха и бавно се спускаха надолу. Бяха по-големи от онези, които беше свикнал да вижда над града и които бяха използвани за наблюдение и като куриери, летящи от един храм до друг. Помисли си, че това сигурно са новите бойни птици, разработвани от империята през последните години, които бяха достатъчно устойчиви, за да участват във военните действия. Той разбра, че предположението му е правилно, когато те завиха и се понесоха към Площада на свободата. Целта на това прелитане беше да смаят поклонниците с безкрайните нови постижения на Ман.
Че стъпи върху моста и закрачи бавно.
Когато стигна до входа, младият жрец спря до една яка метална врата. На височината на главата имаше решетка. Беше твърде тъмно, за да види очите, които знаеше, че са там и го наблюдават, но на нивото на корема му се плъзна един капак, което показа, че присъствието му е било забелязано. Че се почеса по врата, преди да пъхне и двете си ръце в тъмното пространство отвъд.
Освобождаването на множеството резета на вратата беше съпроводено с поредица от щракания. Жрецът издърпа ръцете си. В голямата врата се отвори една по-малка, тънка и ниска врата, която принуждаваше човека, преминаващ през нея, да се наведе и обърне настрани. Че можеше да влезе, без да се навежда, защото беше нисък.
Всяко препятствие е благословия — мрачно си каза той и дори тук, в сърцето на Свещената империя на Ман, не му се стори странно, че се сеща за тази стара поговорка на рьошуните.
В този ранен час Храмът на усещанията беше притихнал. Както винаги приземният му етаж бе потънал в полумрак, тъй като беше без прозорци и го осветяваха само няколко газови лампи, които пращяха покрай заоблените стени. Двамата дежурни жреци воини наблюдаваха иззад маските си Че, който разтърси обръснатата си глава като куче, за да се изтръска от водата, след което стори същото и с робата си.
— Вали — обясни той, сякаш се извиняваше.
Стражите се зачудиха дали не е някой идиот, един от онези жреци, които понякога се промъкват през цедката на екзаминаторите благодарение на произхода или парите си.
По-високият се изправи застрашително над него, сякаш е поредната кула, която го наблюдава.
— Тук служим само на висшата каста — рече пазачът. — По каква работа си дошъл?
— Опасявам се, че най-вече по тази — намръщи се Че.
Те имаха време само колкото да го погледнат с разширени очи, когато двете ками пронизаха гърлата им.
Двамата жреци воини бяха разтърсени от конвулсии. Че издърпа остриетата и веднага отстъпи встрани, за да избегне струите кръв, тъй като знаеше точно къде и кога ще се появят. Бързо заобиколи разпростиращата се локва кръв, оглеждайки се за свидетели, и се върна навреме, за да види как двамата стражи се строполяват — единият падна настрани върху каменния под, а другият назад по гръб.
Че не почувства нищо.
Бързо извлече труповете далече от погледа, зад статуята на изтъкната личност на империята — генерал Мокаби, която беше забелязал, когато спря за кратко да огледа нишата. Локвите кръв без съмнение щяха да издадат убийствата, но в този полумрак това щеше да стане само ако някой по случайност мине покрай тях.
Времето щеше да му стигне за работата, която имаше да върши.
Той приклекна в сенките и използва нож, за да свали робата на единия от мъжете. Пъхна я под мишницата си.
Северното стълбище представляваше поредица стълби около централна колона. Че небрежно се изкачи седем етажа, като се преструваше на човек, който има право да е на това място. Никой не направи опит да оспори това.