Не се сбогува с учителя си. Потисна желанието си да потърси Шебек и да му каже сбогом, макар и по недоловим за него начин — може би като просто му се усмихне. Страхуваше се, че мъжът ще се досети за намеренията му. Че излезе през вратите на манастира, когато останалите от ордена бавно се събуждаха, за да започнат новия ден. Остави всичко, което притежаваше, с изключение на пътната си чанта, напълнена със суха храна.
Не се спусна по долината, а вместо това я пресече. Над една виеща се странична долчинка, прорязана от пенлив поток, се издигаше масивна планина със сиви склонове, която наричаха Стареца. Под светлината на зората Че започна да изкачва стръмните шистови скали на Стареца. Знаеше къде е скрит най-близкият пост на рьошуните, който наблюдаваше долината. Той се погрижи пътят му да мине зад поста. Когато достигна върха на планината, той погледна назад към манастира на Сато и в сърцето му се появи смут.
Обърна се и се спусна от другата страна.
През следващите дни той изкачи няколко планински прохода. Вървеше по дирите на планинските кози и по пътеки, които преминаваха по отвесната повърхност на стръмни скали с дълбоки пропасти под него. Че винаги избираше пътища, които да водят надолу. Откакто напусна сърцето на планините, той се движеше като водата, която търси морето.
Докато се спусне до предпланините край морето, дрехите му се опърпаха и примираше от глад. Бяха минали дванайсет дни, откакто потегли от Сато. Купи храна от мрачните заселници, които срещна, и муле от първия пристанищен град, до който достигна. След това тръгна по крайбрежния път към Порт Чийм.
Там се качи на един бърз платноход, който пътуваше направо за Ку’ос.
Не се върна никога повече.
Много етажи по-нагоре и три години по-късно Че стоеше на една ръка разстояние от отворения прозорец. Ако точно в момента дръзнеше да погледне надолу, щеше да види поредица от втвърдени парцали, разположена спираловидно по извивката на кулата, защото той не се изкачваше просто нагоре по нея, но и около нея и по пътя си закрепваше нови топчета от плат. Ала той не погледна надолу.
От отворения прозорец над него се разнасяха звуците на любовна игра. Беше пламенна и необуздана и Че, без да се замисли, изчака, докато тя приключи. Не му се наложи да чака дълго.
Осмели се да погледне в стаята и видя дебелия, блед и надиплен от тлъстини гръб на мъж, преди той да бъде скрит от набързо облечена роба.
— Моите благодарности — прошепна дебелият жрец на жената, просната гола върху разхвърляното легло, и побърза да излезе, без да я погледне повече.
Че не успя да види добре лицето на жената, но нещо в нея несъзнателно извика предупредителна тръпка по гръбнака му. Той изчака вън от полезрението й и се заслуша в шепота на коприната, когато тя се наметна с някаква дреха.
Че постави гаротата между зъбите си.
Преодоля съпротивата на тялото си и скочи.
Беше в стаята и вече опъваше телта между юмруците си, когато тя се обърна и сложи ръка на устата си, сякаш за да заглуши вика си. За момент беше толкова уплашена, че замръзна неподвижна.
Че въздъхна и отстъпи към перваза на прозореца. Отпусна гаротата, а жената свали ръка от устата си и се намръщи.
— Не можеш ли да използваш вратата като всички останали? — попита тя.
— Здравей, майко — каза той.
Жената се засуети за момент. Свали чаршафа от леглото, пръсна във въздуха тежък парфюм, който миришеше на див лотос, и след това докосна гърлото на Че. Накрая се обърна към него с въпросително изражение на красивото си лице.
— Да ме убиеш ли си дошъл? — попита го тя, като кимна към телта в ръцете му.
— Разбира се, че не. Беше ми наредено да се докажа и след това да се върна в храма възможно най-бързо.
— Значи се упражняваш. Чудя се какво ли ги е прихванало, да те изпратят срещу собствената ти майка.
Външно Че беше спокоен както винаги. Вътре в него обаче се надигаше тиха ярост.
— Не знам — призна той. — Обикновено си на горния етаж, не е ли така?
— А — каза тя, сякаш внезапно е осъзнала истината. — Да. Преместиха ме тази сутрин.
Майка му пристъпи по-близо. Можеше да помирише аромата на мускус, останал върху кожата й. Тя се усмихна почти съблазняващо — изглежда, това беше единственият начин, по който можеше да се усмихва.