— Питам се — започна да разсъждава тя — какво ли би направил, ако ти бяха наредили да ме удушиш?
Че се намръщи. Пъхна гаротата в гънките на робата си, неспособен да я погледне в очите.
— И аз се питам дали щеше толкова да се наслаждаваш на правенето на любов, ако знаеше, че единственият ти син виси точно пред прозореца ти.
При тези думи тя се извърна настрани и придърпа тънката си роба по-плътно върху себе си.
— Не ме дразни — скастри го тя и в стойката на гърба й се появи скованост.
Отиде до масата и сипа вода в кристална чаша от една прозрачна кана. По повърхността й плуваха резени портокалова кора.
Майка му — макар че все още му беше трудно да произнесе тази дума — беше красива за годините си. Той пресметна, че е на четирийсет и една въпреки напразните й опити да излъже, че това не е така. А и тя по никакъв начин не беше жената, която той помнеше като своя майка от юношеските си години, когато живееше в богатото предградие на Ку’ос, без да го е грижа за останалия свят.
Всъщност майката от спомените му никога не беше съществувала. Нито пък беше живяла по този начин.
Онова, което Че внезапно беше открил в манастира в утрото на двайсет и първия си рожден ден, беше следното: всеки спомен, който имаше за времето отпреди изгнанието си на Чийм — от живота в заможно семейство до смъртоносните неприятности, в които внезапно се беше забъркал — всичко това е било фалшиво. Фалшиви спомени, които бяха вкарани в главата му, за да може младият Че да ги приеме за истински.
Когато в онази сутрин се беше събудил в манастира, той бе осъзнал това доста ясно. По някакъв начин на ума му бе наредено да си спомни това точно в деня на двайсет и първия си рожден ден. Като надигащ се прилив истинските му спомени заляха основите на живота му и ги отнесоха като безполезни боклуци. Че разбра, че изобщо не е син на заможно търговско семейство. Беше обикновено копеле с неизвестен баща, а майка му, истинската му майка, беше предана чувстваща в един от многобройните любовни култове на манианския орден. В него Че беше обучаван да стане жрец воин.
Спомените го бяха залели. Беше задъхан и не можеше да се изправи, а единственото, за което можеше да мисли, беше да напусне Чийм и да се върне в Ку’ос.
Едва когато се върна в Ку’ос, той откри какво са му сторили. Бяха използвали Че за целите на империята. Изглежда, че се страхуваха от рьошуните. Още преди години бяха счели, че е благоразумно да изпратят един от послушниците си да се обучава за убиец, с надеждата да съберат сведения за тях, не само за обичаите и методите им, но и което беше по-важно — за местонахождението им, в случай че на империята някога й се наложи да води война с ордена.
Бяха определили Че за тази задача в неизвестен за него процес на подбор. Може би го бяха избрали на случаен принцип. Може би беше показал някаква дарба за тази работа. На тринайсетгодишна възраст в продължение на няколко луни го бяха подложили на интензивен режим на мисловна манипулация. Бяха го дрогирали, за да притъпят съзнанието му, моделираха младия му ум, ограничаваха важните му спомени и вместо тях насаждаха и подсилваха други.
Разбира се, тези разкрития бяха разтърсили Че из основи. Преди да е успял да се съвземе и дори да е сигурен отново в собствената си самоличност, имперските регулатори го разпитваха в продължение на цяла луна, като използваха наркотици на истината и хипноза, за да изкопчат от него и най-малките подробности. Доволни, че са изтръгнали всичко от него, те наредиха върховете на кутретата му да бъдат отсечени като част от посвещаването му на Ман, нещо, за което той рядко беше мислил преди. Дадоха му да разбере, че ще са много доволни, ако той продължи да убива, макар и не като рьошун, а като един от тях.
Не му оставиха друг избор.
— Вода? — попита майка му и прекоси стаята с чаша в ръка.
Че прие. Изпи я на един дъх и известно време просто стоеше и се наслаждаваше на подсладения й вкус в устата си.
Околният свят обаче неизменно напомняше за себе си във всеки миг на спокойствие.
Трябва да разбера защо са ме изпратили тук днес. Милостива Ерес! Погледни тази празноглава кучка. Толкова е предана, че си мисли, че те просто си играят игри с нас.
За момент му се прииска да сграбчи майка си, да разтърси слабото й тяло в ръцете си и да я зашлеви през лицето — отново и отново — докато тя не се събуди от всичко това, от живота, който двамата живееха.
Вместо това Че прочисти гърлото си.