Че отново се наведе към панела със здраво стиснати челюсти. Чу как някой си пое дъх и усети дъх на чесън, когато човекът заговори:
— Ще ме попиташ ли, Че, защо беше изпратен там днес?
— А вие ще ми кажете ли?
Разнесе се тих смях.
— Не. Няма. Но познавам някой, който ще го направи по заобиколен начин. Тя иска да говори с теб сега, млади дипломате.
— Кого имате предвид? — Гласът му беше уверен, но сърцето му биеше трескаво.
— Яви се веднага в Залата на бурите. Тя те очаква.
Че се качи в шумната вдигаща се кутия. От двете му страни стояха жреци воини, стиснали голи ками в ръцете си. Разбра, че остриетата им са били намазани с отрова, защото във въздуха се носеше мирисът й. Вдигащата се кутия скърцаше и се клатеше обезпокоително, докато масивната й противотежест я теглеше бавно към самия връх на кулата. Когато спря, тя се наклони така, че и тримата мъже се олюляха на краката си. Вратите бяха отворени от страж, който чакаше от другата страна.
Стаите тук, на върха на кулата, бяха големи и без прозорци и стъпките им отекваха, сякаш вървят през подземни пещери. Високо над главата му на тавана бяха окачени декоративни гипсови фризове, изобразяващи лица, застинали във всевъзможни емоции. Подът под краката му блестеше. Полираното дърво беше застлано с кожи на екзотични животни, чиито свирепи глави все още стояха и се зъбеха на минаващите. Мебелировката — онази малка част от нея, която виждаше — беше натруфена, плюшена и масивна. Въздухът беше спарен, а осветлението — слабо.
Тук-там пред затворените врати стояха на стража жреци воини. През няколко от тях се чуваха гласове, които неизменно бяха далечни и приглушени. Във въздуха се носеше дим с мирис на наркотици. Изглеждаше сякаш той се събира около жълтите глобуси на газовите лампи, висящи от облицованите стени.
До Залата на бурите се стигаше по стълбище от мрамор, изпъстрен с розови жилки. Ботушите им изскърцаха едновременно, когато завиха към него. На всяко мраморно стъпало стоеше по един жрец воин с изваден меч, държан церемониално като в люлка. Тук стражите, ескортиращи Че, спряха и му направиха знак да продължи сам. Че се заизкачва по стълбището.
През маските очите на стражите изглеждаха стъклени, сякаш са под въздействието на наркотик. Стояха като статуи и дишаха толкова плитко, че гърдите им сякаш не се повдигаха изобщо. От тях като вълна от топлина струеше скука и когато Че пристъпи край тях, погледите им сякаш го молеха да предизвика някакви неприятности и така за малко да им помогне да забравят отегчението.
— Прекрасно! — възкликна той и изръкопляска. — Добро представление!
Скуката внезапно изчезна от очите им.
В края на стълбището пред него се изпречи огромна врата от ковано желязо. Жената пазач до нея се обърна и удари по вратата с юмрука си в бронирана ръкавица. След кратко забавяне вратата изскърца и се отвори. Отвътре се разнесоха звуци — чуруликане на птици, плясък на вода, музика, смях. На прага застана един възрастен жрец. Той се поклони на Че.
Младият мъж влезе.
Прозорците бяха високи от тавана до пода и бяха разположени по цялата окръжност на помещението. С издигането си те се накланяха навътре. Точно в момента през тях се виждаше обвивка от бели облаци и ранния есенен дъжд, който се блъскаше в прозрачната им повърхност.
Че присви очи и както беше обучен, с един-единствен поглед попи всяка подробност в Залата на бурите. Очакваше нещо различно, може би нещо по-мрачно и по-малко привлекателно. По-религиозно. Вместо това мястото беше уютно и приветливо. В каменната камина в самия център на стаята пропукваше огън. От нея излизаше метален комин, който минаваше през пода на платформата над него. Тя беше нещо като втори етаж, до който се стигаше по стълби, и беше отделена с тънки дървени стени. Че предположи, че това са спални, лични покои, откъдето се чуваха гласовете на птици в клетки.
В уютното пространство около огъня бяха подредени елегантни кресла с кожена тапицерия, обърнати към триножника, върху който висеше подробна карта на империята. На креслата отпуснато седяха жреци, вдигнали крака върху столчета с възглавници, пиеха алкохол, пушеха дълги пръчки хазни, разговаряха помежду си и се смееха или просто гледаха замислено картата. Между тях сновяха грохнали възрастни слуги, които носеха табли с плодове, морска храна, алкохол, бокали с наркотик. Че знаеше, че езиците им са отрязани, а тъпанчетата — спукани. Що се касаеше до жреците, той познаваше всеки от седящите край огъня.