Че беше дипломат — имперски убиец. Голяма част от хората, с които, така да се каже, преговаряше, бяха могъщи и важни люде от самата империя. Работата му беше да ги познава. Някой ден можеше да му бъде наредено да убие всеки от тях.
Повечето бяха генерали. По лицата им нямаше обичайните бижута, носени от жреците на Ман, с изключение на един-единствен заострен сребърен конус, прокаран през левите им вежди по военен маниер. Самият Че също носеше такъв. Дрехите им бяха обикновените церемониални роби на ордена на жреците воини, макар в тези мъже да нямаше нищо обикновено.
Той огледа лицата им едно по едно: генерал Риктус с отблъскващи обгорени лице и ръце и черна коса, поникнала на кичури над ушите, които приличаха на опърпани парчета кожа; генерал Романо, млад, с почти момчешки вид, макар да беше най-опасният човек от събралите се и най-нетърпелив да седне на трона; генерал Спарус, Малкия орел, дребен, мълчалив и напрегнат, завърнал се наскоро, след като беше потушил бунта в Лагос и беше загубил едното си око (сега покрито с черна превръзка заради добрия вкус); генерал Алеро, ветерана от кампаниите в Гхазни, който беше завоювал за империята повече територии от всеки друг, като се изключи самият архгенерал Мокаби, и беше прокълнат, защото не е продължил да го прави.
Всички тези мъже бяха потенциални съперници за трона в изтънчената и въпреки това смъртоносна игра на политическо маневриране, залегнала в основата на всичко случващо се в империята. Всеки от тях разполагаше със свои собствени фракции, храмове и армии. Империята на Ман беше сравнително млада. Всеки можеше да се докопа до трона, ако е достатъчно решен да го стори. Самият матриарх беше доказателство за това.
В стаята имаше още трима души. Единият беше младият Киркус — единственият син на матриарха, който също се беше излегнал на стол. Очите му бяха замъглени от опиатите и въпреки това се оживяваха, когато той хвърляше гневен поглед (кой знае защо) на Романо.
Втората фигура беше на бабата на младия мъж — майката на Сашийн — която беше заспала на стола си или поне така изглеждаше. Около обутите й в сандали крака лежаха няколко люспести гущера с нашийници от златни вериги.
Последният присъстващ беше самата Сашийн. Стоеше изправена с искряща чаша в ръка, беше облечена в дълга тясна рокля от прозрачен зелен плат, която беше отворена отпред, за да се види, че отдолу е гола. Когато се движеше, гледката на нежния й корем, интимното й окосмяване или едрите й полюшващи се гърди привличаше погледа и отклоняваше вниманието от лицето й, което беше обикновено и некрасиво. Тъмните й очи бяха твърде сближени, носът — твърде дълъг и крив. Въпреки това в тази жена имаше нещо привлекателно. Може би беше заради начина, по който се държеше, така, сякаш светът й принадлежи и тя може да направи с него каквото пожелае. Може би беше заради усмивката й, която често се появяваше на лицето й.
— Но може ли това да стане преди зимата? — попита тя стария Алеро, сочейки картата.
Генерал Алеро сви рамене, както седеше на стола си.
— Само ако започнем веднага, без да спорим за подробностите. — Ветеранът огледа преценяващо по-младите мъже около себе си и с това ги накара да прекратят разговорите, които водеха.
— И продължаваш да твърдиш, че може да успеем?
Генералът подбра внимателно следващите си думи като човек, който взима от дланта си подходящата монета, когато са му останали твърде малко.
— Да, така мисля, макар че ще ни е нужен и малко късмет. Има много неща в този план, които могат да се объркат, и твърде малко възможности за импровизиране. Ако проработи, той ще ни донесе шумна и решителна победа. Ако се провали… — Той поклати глава. — Тогава случилото се при Корос ще се повтори.
В настъпилата тишина дъждът се чуваше ясно. Че стоеше неподвижен. С крайчеца на окото си той видя птиците с ярки цветове, които се носеха високо в стаята. Един слуга тичаше подире им, препъвайки се, и почистваше курешките им с парцал.
— Продължавам да твърдя, че това е лудост — намеси се Спарус, Малкият орел.
Кожата на столовете изскърца, когато мъжете се обърнаха към него. Той вдъхна дълбоко от пръчката си хазии и ги накара да го чакат.
— Две отделни акции на военния флот срещи Свободните пристанища, да не говорим за най-важното — морска инвазия срещу самия Кхос, и то когато зимата бързо наближава. Дори да допуснем, че сухопътните сили изобщо стигнат до Кхос невредими — а само по себе си това е много рисковано предположение — че диверсиите ни проработят и че корабите за нашествието не бъдат прехванати, дори тогава, ако сухопътната кампания се забави, поради някаква причина, ще изпаднем в затруднено и безпомощно положение до пролетта. Мерсиянците ще имат време да се прегрупират. Първа експедиционна армия ще попадне в капан, от който няма да може да се измъкне. Ще бъде по-лошо от Корос. — Той погледна право към матриарха, а единственото му око проблесна. — Защото, ще ви кажа следното — ако тази кампания се провали, заедно с нея ще загубите и трона си.