— Това заплаха ли е? — саркастично попита Романо, но Спарус не обърна внимание на забележката му и продължи да гледа втренчено Сашийн.
Онова, което казваше, беше истина. Манианският орден презираше водачите, които са се провалили в битка или са показали признаци на слабост. С тях обикновено се разправяха доста бързо.
Матриархът се плъзна през пространството, което я разделяше от Спарус. Тя леко докосна рамото на Малкия орел с ръката си с добре поддържан маникюр и му се усмихна за миг. След това се обърна към останалите. Движението й беше толкова внезапно, че едната й гърда се подаде от тънката рокля.
— Е? — попита тя и погледна намръщено насъбралите се мъже.
Пръв заговори Риктус с покритото с белези лице.
— Спарус е прав — заяви мъжът с глас, който беше толкова груб, колкото и обгорената му кожа. — Този план е безразсъден. Не мога да повярвам, че сме чак толкова отчаяни. Трябва да поддържаме блокадата на Свободните пристанища. Накрая те ще паднат, стига да продължим да задушаваме търговията им.
— Не — отсече матриархът с равен глас и вдигна ръка. — Имах основания да поискам решения на мерсиянския проблем и те са все още валидни. Вече десет години възпрепятстваме търговията им и блъскаме по вратите им. Въпреки това Свободните пристанища продължават да устояват. Неподчинението им поощрява останалите да набират кураж. Трябва да разбием тези мерсиянци и да го направим решително, за да не изглежда империята слаба.
— Кхос трябва да бъде превзет. Без него останалите Свободни пристанища ще се предадат или са обречени на глад.
Сашийн отново се доближи до картата, която Че беше изучавал, докато тя говореше. По нея с молив доста грубо бяха нанесени линии, които отбелязваха движението на флота и действията на сушата. Успя да различи символите на две флотилии, атакуващи западните острови на Свободните пристанища — едната трябваше да действа в целия архипелаг, а другата да се съсредоточи върху Минос. Далеч на изток се виждаше трета флотилия, движеща се от Лагос към Кхос и отбелязана с дебела линия с молив. Матриархът сега сочеше нея.
— Шеста армия ще остане в Лагос по предложение на Мокаби. Скорошните й действия поддържат хората настървени за битка. Отпочинали са и свежи. Това ще бъде пълна изненада и Мокаби, който винаги е имал усет за тези неща, смята да създадем Първа експедиционна армия от Шеста армия и каквито други остатъци успеем да съберем и да изпратим с кораби от Лагос в Кхос.
— Но, матриарх — рязко възрази Риктус, — дори ако тяхната Източна флота бъде отклонена от нашите две диверсионни кампании на запад, мерсиянските ескадри, защитаващи конвоите на Занзахар, пак ще останат в този регион. Нашите кораби в Лагос са предимно транспортни и търговски съдове, има и две ескадри бойни кораби. Експедиционната флотилия ще бъде зле защитена, както вече отбеляза Спарус. Ще са необходими само няколко ескадри, за да изпратят цялата ни войска на дъното на Мидерес.
В ъгълчетата на устните на младия Романо се появи усмивка и той се приведе напред на стола си, сякаш се готви да нападне.
— Не забравяйте, че тези диверсионни флотилии ще бъдат най-големите досега в тази война. Мерсия ще бъде притисната да отвърне и ще трябва да използва целия си флот. Ще трябва да отклонят Източната флота, за да защитят запада.
— Каза експертът по военноморска тактика — обяви Киркус и на свой ред си навлече гневен поглед от Романо.
— Експедиционната флота няма да участва в никакви морски битки, господа — заяви Сашийн. — Ще си пробие път през всяка ескадра, която срещне, и бойните й кораби ще се жертват, ако се наложи, за да може транспортните да се промъкнат. Единственото, което има значение, е армията да стигне до сушата.
— Много е лесно Мокаби да си седи във вилата в Палермо и да прави планове на хартия за велики и дръзки кампании — намеси се Спарус, — съвсем друго нещо е обаче това да се осъществи.