— Той се съгласи да се върне, ако одобрим този план — каза Сашийн.
— Аха, за да води любимата си Четвърта армия, която лагерува в безопасност извън обсега на стените на Бар-Кхос. Ако Експедиционните сили завземат града отзад, те ще му отворят вратите, за да може той триумфално да влезе в града. Ако това не стане, е, тогава той ще може да хвърли вината за провала върху другиго и да си осигури безопасно завръщане в имението си.
— Мокаби ще се посвети на това начинание — увери ги Алеро, стар приятел на Мокаби. — Той ще рискува главата си като всеки от нас.
— Аха — отвърна Спарус. — Е, фактът, че той не предлага доброволно да води Експедиционните сили, е показателен. И аз съм съгласен с неговите основания да не го направи, независимо дали той ги изрича гласно, или не. Аз самият не бих искал да водя такава безразсъдна кампания.
Сашийн довърши напитката си и подхвърли празната чаша на един минаващ слуга.
— Жалко, Спарус, защото аз се надявах, че ще искаш да дойдеш с мен.
— Матриарх?
— Аз самата ще водя Експедиционната армия.
Сред насъбралите се премина вълна на изненада. На мястото, където стоеше, без никой да му обръща внимание, Че затаи дъх.
— Както толкова правилно отбелязахте — продължи Сашийн и за момент очите й проблеснаха към младия Романо и дебелия Алеро, — оставането ми на трона зависи от крайния резултат. Би било уместно аз да съм там и така да се каже, да размахвам копието.
— Това е лудост. Не можете да се изложите на опасност по този начин.
— Целият живот е едно опасно начинание, Спарус. И ти също ще участваш, ако искаш твоят матриарх да премине през всичко това и да оцелее.
Романо се наслаждаваше на случващото се. Сашийн се усмихна на младия генерал.
— Ти също, Романо. Спарус ще води Експедиционните сили, а ти ще бъдеш неговият помощник. — Младият мъж се изправи на стола си и от пръчката му хазии падна пепел, която се разпиля в скута му. — Алеро, Риктус, вие ще водите по една Експедиционна флотилия и ще предизвикате такъв хаос, че да разполагаме с достатъчно пространство, през което да се промъкнем. Нещата стоят така.
Младият Киркус се наведе напред. Очите му блестяха.
— Не забравяй мен, майко. Искам и аз да дойда с теб.
— Но няма да го направиш. Ще останеш тук, в Храма, докато не се справим с другия си проблем.
При тези думи тя за пръв път погледна към Че. Той изостави обичайната си отпусната стойка, изправи се и издържа втренчения й поглед.
— Но кой знае колко дълго може да продължи това? — попита Киркус.
— Трябваше да помислиш за това, мили ми сине, преди толкова прибързано да пренебрегнеш отговорностите, свързани с положението ти.
Отговорът на младежа беше заглушен от внезапно силно грачене от ъгъла на стаята. Всички глави се обърнаха по посока на звука, включително и тази на Че. Той очакваше да види може би някое керидо, приклекнало на пода и разкъсващо парче сурово месо. Ала там с все още затворени очи седеше бабата.
— Момчето постъпи правилно — каза старата жрица с дрезгав глас. — Постъпи според Ман. Не го обвинявай за това, дъще.
Матриархът въздъхна.
— Дори да е така — каза тя, — засега той не бива да излиза от тук, по каквато и да е причина.
И тя махна с ръка, за да пресече по-нататъшните опити на Киркус да възрази. Този разговор й беше неприятен и дори синът й разбираше, че е по-добре да мълчи, макар лицето му да пламна.
— Сега — продължи Сашийн — ще помоля всички ви да ме извините.
Матриарх Сашийн се отдели от групата и мина точно покрай Че.
— Ела с мен — рязко му нареди тя.
Той последва аромата на парфюма й към прозорците, където двамата излязоха през двойната плъзгаща се врата на терасата, заобикаляща кулата. По терасата бяха наредени растения в саксии, които се огъваха под вятъра. Сашийн затвори вратата зад тях. Дъждът обливаше лицата им, студен като вятъра, който го носеше.
— Чудиш се защо ти позволих да присъстваш на работата на моя Съвет на бурите.
— Не, Свети матриарх — инстинктивно излъга Че.
Той разбираше, че е по-добре да не признава открито недоверието си към своите висшестоящи. Това можеше да означава чувство за вина — нещо опасно в един орден, където предателството е почти верую.
Сашийн го изгледа изпитателно, за да прецени дали казва истината.