Аш сложи книгата в скута на Нико.
— Опитай се да прочетеш нещо, когато намериш за добре.
Нико прочете внимателно всяка дума, като безмълвно оформяше звуковете с уста. Когато те започнаха да се променят и разместват, той се насили да се отпусне. Можеше да чете, когато пожелае. Мразеше изтощителните усилия, които трябваше да полага, за да го стори, както и чувството за безсилие заради неумението си. С тези кратки стихотворения беше по-лесно. Езикът беше прост, заобиколен с големи празни пространства. Той прелисти страниците, подбирайки стихотворенията, които се появяваха пред очите му. Откри, че чете едно от тях на глас.
— Виждаш ли? — похвали го Аш. — Четеш отлично. Трудно е, но не е невъзможно.
— Тези стихотворения или се появяват в съзнанието ти мигновено, или изобщо не се появяват.
Аш кимна.
— Можеш да задържиш тази книга. Можеш да я приемеш като част от обучението си.
— Благодаря — каза Нико. — Никога преди не съм притежавал книга.
Той я погледна втренчено. Поглади с пръсти кожената й корица.
Изправи се с книгата в ръка.
— Сега, моля те — обърна се той към стареца, — не може ли да излезем и да правим нещо?
Райският град
Беше почти три следобед според часовника, поставен на розовата фасада на местния маниански храм. Нико и Аш се хранеха в ресторант в една странична уличка, седнали на високи столове до отвор в стената, откъдето се взимаха по ръчките и през който се виждаха потни готвачи, работещи в малката запарена кухня. Ядяха мълчаливо и бодяха настървено юфката в пикантен сос, докато наблюдаваха хората, бързащи под ситния дъжд, който падаше от ниското небе, а от ъглите на платнената тента над главите им капеше вода. Аш продължаваше да е нащрек, въпреки че очевидно беше изморен. Нико вече го познаваше достатъчно добре. Виждаше как възрастният мъж наблюдава хората наоколо с периферното си зрение, без съмнение търсейки знаци, че ги следят. Дори да беше забелязал нещо, той не го сподели.
Храмът от отсрещната страна на улицата привлече вниманието на Нико. Причината не беше само в хората, които влизаха и излизаха от него, но и в самата конструкция на сградата. Тя не приличаше на никой друг храм, който беше виждал някога. Изглеждаше като каменен шип, стърчащ сред обкръжението от ниски сгради в квартала — умалена версия на небесните кули, разположени в други части на града. Отново се зачуди как стоманата и течният камък могат да бъдат използвани така, че да се получи нещо толкова високо и тънко.
Малкото, което знаеше за религията на Ман, се свеждаше до историите за човешки жертвоприношения от жреците на ордена и за покварата на техните последователи. Сега, когато седеше тук, на ъгъла на улица в самото сърце на империята, тези истории му се струваха измислени и глупави.
— Седя си тук, ям юфка в самия Ку’ос — тихо и замислено каза той — и осъзнавам, че не знам съвсем нищо за тези хора, като изключим това, че са мои врагове и трябва да се страхувам от тях, защото съм мерсиянец.
— Познаваш Алеас — отбеляза Аш.
— Така е, но той обича да говори за миналото си точно толкова, колкото и ти.
Аш дъвчеше бавно, след което преглътна.
— Те са просто хора — рече той, — като се изключи това, че са станали прекалено крайни, и затова донякъде може да се каже, че духът им боледува. — Аш засмука парче юфка, погледна през рамо към храма и добави с пълна уста: — Ако познаваше жреците им, щеше да се боиш повече от тях.
Нико се замисли над думите му.
— Чудя се — подзе той — дали щяхме да воюваме по-малко помежду си, ако не бяха всички тези различни религии.
— Може би. Но помисли над това — наистина ли допускаш, че щяхме да воюваме по-малко помежду си, ако всички споделяхме една и съща вяра или ако не вярвахме в нищо? — Аш поклати глава странно тъжно. — Това е пътят ни в този свят, Нико — да се преструваме, че вярата ни е всичко за нас. Но войните рядко се водят заради вярата. Те се водят за земя и за плячка, за престиж и от глупост. Ако има разлика в религиите на два враждуващи народа, така още по-добре се прикриват онези неща, които може би са общи за тях. Само че истинската вяра рядко има някакво значение. Въпреки външните различия манианците не са различни. Истинската им вяра е властта. В сърцата си те искат да властват над всичко.