От другата страна на улицата часовникът на храма отмери поредния час. Един жрец се появи на високия балкон на кулата и през биволския мях призова хората отдолу. Подобни възгласи прозвучаха в целия квартал и Нико стана свидетел на една от най-странните гледки. Хората по улиците преустановиха заниманията си, коленичиха едновременно и вдигнаха лице и ръце към далечния Храм на шепотите, докато дъждът продължаваше да се сипе върху тях.
Нико усети, че някой го дърпа за ръката, и беше принуден да коленичи от Аш, който стори същото. Когато се огледа наоколо, той забеляза, че не е единственият, забавил се да коленичи пред Ман, нито пък беше единственият, който не изглеждаше особено доволен от това.
— Ежедневният призив — обясни Аш с нотка на презрение в гласа, след което вдигна ръце във въздуха, излагайки ги на дъжда, а ръкавите на плаща му се спуснаха до лактите.
Нико неохотно последва примера му, чувстваше се глупаво, че го прави.
В шест часа те хванаха трамвай — голям вагон, теглен от впряг от дванайсет зела, от чиято запотена козина на бели и черни ивици се надигаше пара. Върху табелката на вратата му пишеше „Град Парадизио“.
Аш пъхна половин марвел в процепа на турникета на трамвая и се качи. Зад него Нико направи същото. Нямаше останали свободни седалки. Нико последва примера на Аш и се хвана за лавицата за багаж, която минаваше по цялото протежение на трамвая. Лавицата беше натъпкана с чували зеленчуци, топове платове, имаше дори кафез с пилета, които наблюдаваха Нико с малките си стъклени очи. Двамата с Аш стояха изправени и се олюляваха напред-назад, докато трамваят си пробиваше път през натовареното движение рано привечер. Мечовете им бяха скрити под плащовете. Вагонът беше тих, единственият шум беше постоянното трополене на дъжда върху прозорците и покрива.
— Никой не разговаря с никого — прошепна Нико. — Дори не се поглеждат един друг.
На устните на учителя Аш се появи лека усмивка.
Вагонът постепенно се изпразваше, докато трамваят спираше на спирките. Накрая се освободиха няколко места и Аш и Нико се настаниха удобно. Старият чуждоземец затвори очи.
Нико видя, че челото му се сбърчи от болка. Аш притисна с треперещи пръсти слепоочието си, сякаш за да облекчи внезапно появилия се там натиск. Сетне взе едно от листата си и го сложи в устата си.
— Не изглеждаш добре — отбеляза Нико.
— Това място не ми действа никак добре, Нико — отвърна Аш с уморен глас, без да отваря очи. — Събуди ме, когато стигнем последната спирка.
След тези думи той се уви по-плътно в мокрия плащ и застина неподвижно.
Остров Ку’ос имаше четири залива с пристанища между „пръстите“ и „палеца“, известни като „Петте града“. Първото пристанище беше заливът, образуван между издатината, позната като „палеца“, и така наречения „показалец“ на острова.
Град Парадизио беше най-големият квартал на развлеченията в Ку’ос и заемаше повечето от територията на „палеца“ на острова — Първия град. Главната му улица минаваше по брега и гледаше към Първото пристанище и източните докове, където беше стаята на Нико и Аш. Когато прекосяваха квартала, и двамата видяха гората от небесни кули, която заобикаляше Шей Мади — най-новия и най-големия колизей на острова. Стените му се издигаха като малък хълм над предградията около него. Там трамваят спря за последно в сянката на огромния стадион.
Докато слизаха под ръмящия дъжд заедно с останалите пътници, Нико се втренчи със зяпнала уста в извисяващата се грамада от арки и колони. Трамваят потегли. Зеловете бяха уморени, но тъй като товарът беше по-малък, набраха скорост, бързайки да се приберат у дома. Беше изминал почти час, ако часовникът пред очите им беше верен. Поеха с бързи крачки, скрити под големите качулки на плащовете си.
По улиците на Парадизио, отиващи към стадиона, вървяха тълпи гуляйджии. Тъй като се движеха срещу потока от възбудени хора, Аш и Нико напредваха по-бавно. Накрая спряха в една тиха пряка. Вече се смрачаваше. Появи се мъж върху потракващи кокили, който палеше уличните лампи по пътя си.
— Газови лампи — обясни Аш в мига, в който Нико отвори уста да попита какво е това. — Градът е построен върху резервоар от газ. На някои места той излиза на повърхността и хората го използват.
Нико се опита да си представи онова, което старецът може би има предвид.