— Помисли си за газовете — отново го изпревари Аш, — които излизат от задницата на свиня. Можеш да бутилираш тази смрад или да я насочиш в определена посока, и тя ще гори, когато имаш нужда от нея.
— Бутилират газ, излизащ от задниците на свини?
— Не, Нико. Просто ти давам пример. Но принципът е същият.
— Чудех се защо Ку’ос смърди толкова ужасно.
Аш го изгледа. Възрастният мъж издаде долната си устна напред, после бавно я прибра.
Група жени, бъбрещи помежду си на език, който звучеше като търговски, макар и с изкривени и удължени гласни, се разминаха с Нико и Аш на улицата и влязоха в обществената баня, срещу която бяха застанали двамата мъже. До банята беше окачена една табела, която привлече погледа на Нико. На нея беше изрисувано нещо, наподобяващо Клеймото на рьошуните.
Аш не му обърна внимание. Последваха жените в банята.
Вътре Аш пусна монети в един процеп и получи две чисти кърпи, след което продължиха навътре във влажния въздух на съблекалнята. Там имаше само няколко мъже и жени, които разговаряха под слабото осветление на лампите, окачени на тавана.
По нареждане на Аш Нико влезе в една празна кабинка. Той зачака вътре сам, а Аш се отдалечи. Нико се заслуша в разговорите отвън. Сториха му се безинтересни, а и не разбираше особено смисъла им.
Внезапен звук над главата му го накара да вдигне очи. Беше Аш, който примигваше към него през отвора, образувал се на мястото на отместената дървена плоча. Аш му подаде ръка, Нико я хвана и беше издърпан в тъмното прашно таванско помещение.
— Тези сгради имат общи тавани — прошепна Аш в ухото му. — Можем да стигнем до нашия агент от тук, без да ни видят да влизаме в самата сграда. Тя със сигурност е наблюдавана.
— Наблюдавана? — беззвучно размърда устни Нико.
Аш го поведе през мрака, като стъпваше внимателно по покривните греди, а не по крехките плочи. Протегна напред меча си в ножницата, за да запази равновесие. Нико потисна кихавица й се съсредоточи върху собствените си стъпки. Лесно можеше да си представи как пада от гредата и през тавана се стоварва в скута на някой нещастен къпещ се.
След известно време Аш спря. Размърда друга плоча и я отмести настрани. Пъхна глава в отвора, за да провери какво има отдолу. Останал удовлетворен, той се спусна през него. Нико го последва също толкова умело.
Намираха се в малък кабинет и мокрите им гърбове се топлеха от огъня от купчина въглени, който беше единственият източник на светлина в стаята. В дълбок стол с кожена тапицерия седеше жена с отворена книга в скута. Но не книгата, нито потъналата й в сянка фигура направиха впечатление на Нико, а големият пистолет, който държеше в ръката си, насочен, без да трепва, към гърдите на Аш.
За момент всичко в стаята беше застинало неподвижно, като се изключат сенките, потрепващи по стените, простите дървени мебели и окачените тук-там скици в рамки. Един часовник отброяваше секундите. В камината лумна искра. Нико потръпна. Жената вдигна свободната си ръка и внимателно допря показалеца си до устните.
Остави пистолета на масата до стола си. След това сложи там и книгата. Надигна се бавно и пристъпи към камината, след което направи знак на Аш да се приближи.
Нико го последва и забеляза Клеймото, което висеше на шията на младата жена, когато тя приклекна и зачака. Докато я наблюдаваше, тя посочи камината. Аш остави меча си и коленичи на пода. Подпря се на ръце и надникна, доколкото можеше, в осветения от пламъци комин. След това кимна, взе меча си и се изправи заедно с жената.
Тя отново направи знак. Нико хвърли поглед назад към камината, след което последва жената и Аш.
Подминаха кухненската част по къс неосветен коридор и влязоха в нужника. Пространството беше тясно. Тримата едва се събраха вътре и когато жената затвори плъзгащата се врата след себе си, Нико се озова в пълен мрак.
Пламна клечка кибрит, която се насочи към стената и запали фитила, потопен в купичка с масло, поставена в опушена ниша. Когато пламъкът се разрасна, от маслото бавно се разнесе уханието на орлови нокти. То донякъде притъпи вонята на мястото.
Сега отново можеха да се виждат. Жената завъртя крана в другата ниша в стената, която приличаше на умивалник. Стаята се изпълни със звука на течаща вода.
— Загазихме — каза жената с нисък дрезгав глас и заобиколи Аш, за да седне на нужника и да им осигури повече пространство.