Фитилът се разгоря. Между тях се разля светлина.
Нико погледна надолу към лицето, което толкова често бе сънувал.
— Сересе — промълви той.
Младата жена допря пръст към устните си.
— Тук не сте в безопасност — прошепна тя на Аш. — Дори в момента ни наблюдават.
— Добре изглеждаш — отвърна Аш, без да обръща внимание на загрижеността й.
Нико си помисли, че тя наистина изглежда добре. Косата й се спускаше на плитки, тялото й беше обвито в кафява кожа.
— Е, ти пък определено не изглеждаш добре — каза тя на Аш. — Какво си сторил със себе си? Изглеждаш ужасно.
— Благодаря ти. Сега ми кажи — от колко време подслушват?
Сересе сви рамене.
— Открих подслушвателното устройство в комина още когато се върнах в града. Бяха оставили отпечатък от пръст, видях го, защото бях почистила, преди да тръгна. — Тя разтърси глава. — Моля те, изслушай ме. Точно в момента това не е чак такъв проблем. Снощи баща ми претърси околността. Знаеш колко предпазлив е той. Има регулатори, които наблюдават агентството от всички страни.
— Значи Барача е успял да стигне до града?
— Да, но ти не ме слушаш. Баща ми ми изпрати бележка, вместо да ме посети. Искаше веднага да напусна това място. Аз обаче сметнах, че е най-добре да остана, докато пристигнете вие. Той смята, че регулаторите наблюдават и банята, както и тази къща. Трябва някак си да са научили за входа оттам. Сигурно са ви видели да влизате.
Нико стрелна с поглед стареца.
Милостива Ерес! — помисли си той. — Сигурно знаят, че сме тук.
Аш обмисли новините. Поглади с палец ножницата на меча си.
В настъпилата тишина Сересе вдигна поглед към Нико и се опита да му се усмихне.
И тя е уплашена — осъзна той, доволен, че не е единствен. Докато я гледаше, за миг си припомни кратката им среща в пералнята на Сато, разчорлената й от парата коса, учтивостта, с която беше разговаряла с него. Не можеше да свърже онази млада жена с тази, която стоеше сега пред него.
— Срещата — баща ти спомена ли за нея? — попита Аш.
— Да. Каза, че ще се срещнете утре, както сте се уговорили.
— Добре. Тогава си тръгваме.
— Разбира се — рече Нико. — Просто ще си излезем небрежно от тук и те ще ни помахат за сбогом. Не виждам нищо лошо в този план. Съвсем нищо.
— Ще си тръгнем от банята тогава, когато си тръгват и другите. Така поне на съгледвачите ще им е по-трудно. Това е най-доброто, което можем да направим.
Сересе кимна. Тя се изправи и се промуши в коридора. Обвитият й в кожа гръб се притисна в Нико. Двамата с Аш я последваха, след като тя взе вече приготвена платнена раница и наметна тъмночервен плащ.
Събраха се в кабинета. Аш дръзна да надникне през процеп в един от капаците на прозорците. Нико пое инициативата и издърпа стола с кожена тапицерия под отвора в тавана, след което се изтегли нагоре. Протегна ръка на Сересе. Тя обаче я пренебрегна и вместо това му подхвърли раницата си, преди да се качи. Аш беше последен. Той върна плочата на мястото й.
Когато се спуснаха в празната кабинка, съблекалнята беше празна. В продължение на няколко минути седяха един до друг на дървената пейка и чакаха. Нико усещаше топлината на крака на Сересе, притиснат до неговия. Направи всичко възможно да не му обръща внимание.
Аш вдигна ръце към челото си и започна да масажира слепоочията си.
— Успя ли да получиш някаква информация за храма? — попита той, сякаш за да разсее мислите си от болката.
— Наблюдавах околността в продължение на няколко дни — прошепна тя. — Казах на Басо и на останалите какво съм видяла. Няма как да бъде направено.
— Басо успя.
— Да — изсъска тя. — И колко далеч стигна?
Аш не отговори нищо.
— Дори не знаем дали Киркус е все още вътре.
— Виждащият смяташе, че е така, преди да тръгнем. Можем само да предполагаме, че Киркус е останал там.
Замълчаха, когато един от къпещите се влезе в стаята, като си подсвиркваше силно. Последваха го още хора, които спореха в кой бордей да отидат след това. Аш се наведе и надникна под вратата на кабинката.
— Чуйте ме — тихо каза той. — Ще излезем заедно с тях. Ако отвън ни нападнат, и двамата трябва да бягате. Аз ще направя всичко възможно да ги задържа. Нико знае къде да отиде.
— Така ли?
— В хосталиото, Нико. Отидете на източното пристанище и там всеки може да ви покаже как да стигнете до него.