Изчакаха няколко мига. Аш кимна, те сложиха качулките си, напуснаха кабинката и последваха групата мъже на улицата. Полумракът се беше превърнал в нощ. Вече не валеше. Завиха в посока, обратна на онази, в която поеха мъжете, и започнаха да се отдалечават.
Нико усещаше как ги наблюдават скрити очи, макар че не можеше да е сигурен дали причината е, че очаква това да е така, или някаква вътрешно чувство. Сересе забърбори. Може би това беше нейният начин да овладее нервите си, а може би беше тактика, за да не се набиват толкова на очи. Думите й звучаха странно в тъмната улица и в зловещата, потискаща атмосфера, дължаща се на факта, че са следени.
— Името ти е Нико — каза му тя.
— Да. Успя да си спомниш.
— Означава „прозорлив“ на стария език, нали?
Нико преглътна сухотата в устата си и огледа внимателно потъналия в сенки вход вляво от тях. Кимна.
— Така си и мислех. А такъв ли си?
— Какъв?
Нико можеше да се закълне, че точно в този момент видя една сянка да помръдва.
— Прозорлив. Усещаш ли нещата, можеш ли да виждаш какви са мотивите на хората?
— Майка ми ме учеше да вярвам, че е така.
— Значи тогава и тя в някаква степен е прозорлива.
— Не и когато се отнася за мъже — промърмори той.
Нико продължи да наблюдава изпод качулката на плаща си. Не виждаше нищо необичайно и въпреки това беше сигурен, че те са там някъде. С усилие превъзмогна желанието си да погледне назад към улицата. Аш сякаш усети вътрешната му борба.
— Не поглеждай назад — изсъска той. — Продължавай да говориш.
Нико се опита да си припомни разговора им.
— Веднъж един гледач на език ми каза, че мога да чета твърде лесно мислите на хората и така ги карам да се чувстват неудобно. Ето защо през живота си ще имам твърде малко приятели.
— Гледач на език?
— Да. Нали се сещаш — изплезваш си езика и той предрича съдбата ти.
— Живях в Минос до деветгодишна възраст, но не си спомням някога да съм виждала гледачи на език.
— Може би те са по-популярни в Кхос.
— Или може би ти обичаш да разказваш истории и си си измислил всичко това.
Нико видя закачливата усмивка на лицето й. Откри, че в този миг не може да откъсне поглед от нея.
В манастира, когато за пръв път беше видял това момиче, той беше заподозрял, че привличането му към него не се дължи на нищо друго, освен на продължителното му откъсване от противоположния пол. Сега разбираше, че е нещо повече от това. Тя го запленяваше по всички възможни начини.
Откъм една от локвите зад тях се чу плясък.
— Следят ни — обади се Аш.
Нико се напрегна. Потисна желанието си да побегне. Сересе започна да си тананика нещо под нос. Звучеше като детска песничка, която Нико беше чувал като малък.
— Хвани ръката ми — нареди му Аш.
— Защо? — попита Нико.
— Защото едва виждам.
Аш не изчака отговора на Нико — той взе ръката му и я сложи върху лакътя си. Старецът беше присвил очи, сякаш гледаше към ярка светлина.
Вдясно от тях се чу тракането на теглен от зелове трамвай, който хвърляше бледа светлина върху улицата. Вагонът беше пълен и тук-там през прозорците надничаха безизразни лица, потънали в своите собствени светове… Когато трамваят отмина, зад него се появиха две обвити в плащове фигури, които вървяха направо, за да пресекат пътя им.
— Какво? — сопна се Аш, усещайки как ръката на Нико го стиска по-здраво.
— Още двама, пред нас.
— Смени посоката — изръмжа старецът.
Нико ги поведе към една пряка. Сересе беше млъкнала. Аш развърза плаща си и извади ножницата си. Нико стори същото, като сам се учуди на себе си, докато го правеше. Цялото му тяло трепереше. Той си спомни да се съсредоточи върху дишането си.
Пряката минаваше покрай широка сграда от мрамор, чиято внушителна фасада беше украсена с гаргойли, застинали в гротескови пози. От ярко осветените прозорци долиташе музика — някакъв вид опера, доста подобна на онази, която Нико беше чувал в Кхос. На фона на звука се чуваше едва доловимото тропане на подкованите с желязо ботуши зад гърба им. Нико хвърли поглед през рамо. След тях вървяха петима души.
— Учителю — изсъска Нико, когато отпред на десетина крачки от тях се появиха още фигури, — регулатори.
В нощния въздух се разнесе свистене на стомана. Проблеснаха остриета.