— Спрете! — нареди им един глас. — Всички вие сте арестувани.
— Продължавайте да вървите — просъска Аш, като отметна плаща от раменете си, и те продължиха да вървят към регулаторите, докато онези зад тях скъсяваха разстоянието. — Ще се наложи и двамата да се биете. Спомнете си за дишането и открие ли ви се възможност, бягайте. Ясно ли е?
Според Нико това не беше никакъв план. Той сграбчи обвитата в кожа дръжка на меча си, за да придобие поне някаква увереност, готов да го изтегли, както бе обучен. Нищо от случващото се не му изглеждаше реално.
Една от фигурите вдигна нещо над главата си — пистолет.
— Спрете! — отново извика мъжът.
— Колко близо са? — попита Аш.
— На шест крачки.
Нико подскочи, когато нещо избухна до главата му. Пред него мъжът с пистолета извика и се строполи на земята по гръб.
Сересе захвърли димящия си пистолет и без да забавя крачка, извади дълъг ловен нож. Нико спря, възхитен от вида й, и тогава и Аш се впусна в действие.
С едно-единствено плавно движение Аш изтегли меча си, приклекна, изпънал крак назад, и прокара острието през корема на един от мъжете. Продължавайки същото движение, той отрази насочения надолу удар на друг регулатор, завъртя меча си и на свой ред нанесе промушващ удар.
Нико пропусна онова, което се случи после. Той самият вече беше в разгара на битката. Отбягна един съсичащ удар, както безброй пъти го бяха обучавали да прави, и усети хладния полъх на острието, което премина покрай лицето му.
Това е истинско — напомни му съзнанието му. — Тези мъже се опитват да те убият.
Тялото му се задейства само. Той извади меча си и при следващата крачка направи мушкащ удар напред. Усети съпротива и в следващия момент всичко приключи — едно лице на сантиметри от неговото се изкриви в гримаса и мъжът, човешкото същество, беше пронизан от острието му. Регулаторът се съпротивляваше. Нико можеше да усети движенията му през дръжката на меча си. Готов беше да пусне отвратен оръжието си, ако внезапно не беше усетил как дръжката олеква, когато мъжът се отдръпна от острието, изпъшка сякаш с облекчение и седна на земята.
Нико се отдръпна от него.
Усети как нечии ръце се вкопчиха във врата му и го дръпнаха назад и надолу. Мечът беше избит от ръката му. Удари се в паветата и бе налегнат от тежест. Усети върху лицето си вонящия дъх на мъжа, докато някой друг го държеше за краката. Сересе беше съборена на земята до него. Тя изруга и започна да се бори.
Нико дръпна силно главата си и я освободи. Вдигна я и видя Аш.
Чуждоземецът беше все още на крака, танцуваше и сечеше сред групата обвити в наметала мъже. Нико го наблюдаваше със страхопочитание. Регулаторите, притиснали го към земята, също гледаха рьошуна. За момент изглеждаше, че старецът не може да бъде спрян. Движенията му бяха толкова бързи, че противниците му не можеха да реагират на тях. Действията му сякаш предугаждаха всичко, случващо се около него.
Но регулаторите бяха твърде много, а Аш едва виждаше. Един от ударите му пропусна и той получи порязване по лявата ръка. Замахването беше толкова силно, че щеше да отнесе целия му крайник, ако старецът някак си не се беше усетил да отскочи навреме. Изсумтя от болка и замахна, за да се защити. От внезапно зейналата дупка в ръкава му потече нещо тъмно.
— Бягайте! — извика старият чуждоземец, без да знае, че и Нико, и Сересе са повалени на земята.
Още един меч уцели Аш. Тъпата страна на острието го удари отстрани по главата. Аш се олюля, блъсна се в стената, изръмжа и замахна с меча си. Регулаторите отскочиха назад, извън обсега му.
Един от тях извади пистолет. Той внимателно се прицели в капачката на коляното на Аш.
— Учителю Аш! — изкрещя Нико и се опита да се отскубне, докато регулаторът се прицели и дръпна спусъка.
Имаше съвсем малко забавяне, преди зарядът от черен барут да се възпламени, след което се случи нещо напълно неочаквано.
На сцената нахлу огромен мъж. С един-единствен замах той отряза горната част на черепа на стрелеца и тя увисна на скалпа над бузата му. Оръжието произведе изстрел, въпреки че мъжът се строполи на земята. Куршумът излетя нагоре. Великанът се втурна към мъжете, който държаха Нико и Сересе.
Беше Барача и зад него с блеснали от ярост очи се появи Алеас. Барача сякаш цепеше дървета с огромния си меч, размахваше го и сечеше. Алеас го следваше, като пазеше гърба на учителя си и мушкаше и режеше наляво и надясно. Аш се впусна в атака.