Сересе запали нова пръчка хазии и издуха облаче дим към намаляващата светлина.
— Добре се справи — каза тя, — имам предвид миналата нощ.
Това беше темата, която и двамата бяха избягвали досега.
— Така ли мислиш? Толкова бях уплашен, че направо се бях вцепенил.
— Наистина ли? Не беше единственият. Но стори каквото трябваше. Показа кураж.
Нико изгледа момичето продължително право в очите, без смущение и без потайност. Той на мига забеляза, че под маската на веселост, интелигентност и красота има нещо друго. Сересе беше изнервена и се нуждаеше от компания.
Тя дръпна силно от пръчката си и след това му я подаде.
— Кураж — повтори Нико, сякаш чуваше тази дума за пръв път, и за миг в съзнанието му се появи лицето на мъжа, когото беше убил — решителния му свиреп поглед, когато Нико го намушкваше, който в началото стана учуден, а после постепенно се появи ужасното осъзнаване, че всичко е загубено. — Не, не куражът ме накара да забия меча си в корема на онзи мъж миналата нощ. Страхът ме подтикна да го направя. Не исках да умирам там. Не исках той да ме убие. Затова го убих.
Той се изненада от собствените си думи и от откровеността, с която говори за чувствата си. Запита се дали нещо в него не се е променило, дали от миналата нощ досега не е станал по-възрастен. А може би това беше просто освобождаващият ефект от вдишания дим.
— Странно — каза той, като продължи да разсъждава на глас, — откакто напуснах Кхос, осъзнах няколко неща. Баща ми например е най-смелият мъж, когото някога съм познавал, макар че по онова време едва ли съм го разбирал. Мисля, че дълбоко в себе си винаги съм се страхувал, че в крайна сметка той е страхливец, защото избяга от всичко. Когато бях малък, главата ми беше пълна с тези неща — храброст, кураж под неприятелския огън и разни подобни. Нещата, от които изобилстват историите. Но сега усетих частица от онова, на което баща ми е бил подлаган всеки ден под стените. Чудя се как толкова дълго е успявал да живее с това всеки ден и всяка сутрин да става, знаейки какво го очаква. Най-сетне разбирам защо е избрал различен живот, далеч от всичко това, където и да е той. Мога само да се надявам, че притежавам и половината от силата му.
Нико погледна към пръчката хазии в ръката си, за която почти беше забравил. Тя беше изгаснала. Подаде я на Сересе. Виеше му се свят.
— Куражът не е нещо, за което зная много, Сересе. Не и когато се стигне до това. Когато се забъркам в неприятности, чувствам се най-вече уплашен.
Сересе отново запали цигарата и седна, подпряла брадичка върху юмрука си.
— Разбирам — тихо каза тя и издиша дима. — Снощи ми беше за пръв път и на мен. Не мисля, че ми се отрази много добре.
В очите й внезапно се появи уязвимост.
Една носеща се по небето сянка привлече вниманието им. Вдигнаха очи достатъчно бързо, за да зърнат преминаващия флайър. Черните му криле като на прилеп се издигаха по възходящите потоци топъл въздух над града. Сересе потрепери.
— Добре ли си?
— Да — увери го тя, макар гласът й да я издаваше.
Прогони тези неща от съзнанието си — предложи разумът му.
— Сересе, разкажи ми нещо за себе си.
— Какво искаш да знаеш?
— Не съм сигурен. Какво си правила преди… всичко това.
— Задаваш много въпроси, Нико.
— Така хората се опознават — отвърна той. — Майка ти — разкажи ми за нея.
Този въпрос беше грешка. Прочете го в погледа й.
Въпреки това тя се опита да му отговори:
— Майка ми почина преди няколко години. Така се срещнах с баща си — когато тя се разболя. Той дойде да ме вземе от Минос. След смъртта й ме отведе в Чийм. Останах там, горе, в планините, до шестнайсетгодишната си възраст заедно с всички онези мъже, които се обучаваха да убиват.
— Никога ли не си мислила да тръгнеш по стъпките на баща си?
— Аз? Да стана рьошун? Не, този живот би ми бил противен.
— Как тогава се озова тук?
Тя се усмихна, макар че усмивката й беше крива и невесела.
— Малко се побърках от скуката. На два пъти се опитах да избягам. После се влюбих и предизвиках голяма суматоха. Тогава старият Ошьо предложи да се преместя в Ку’ос. Здравето на агента тук започна да се влошава и тя имаше нужда някой да й помага. Възползвах се от тази възможност. Госпожа Сар почина тази година. Кашляше лошо. Останах, докато успеят да намерят някой, който да я замени.