Сересе погледна към цигарата в ръцете си, която отново беше угаснала, и я хвърли.
— А ти, инквизиторе мой? Ти как се озова тук, забъркан във всичко това?
— Напоследък и аз това се чудя.
— Звучиш така, сякаш съжаляваш.
Нико се изправи. Отиде при фонтана и се престори, че изучава миниатюрния му барелеф. Всъщност не виждаше нищо.
— Нямах намерение да любопитствам — каза тя зад гърба му, вероятно усетила нещо в начина, по който беше застанал. — Пуших твърде много. — Тя се поколеба в търсене на по-добро обяснение. — В теб има нещо, Нико. То кара хората да говорят.
Фонтанът наистина изглеждаше като миниатюрно планинско езеро. Нико почти очакваше да види малки пъстърви, плуващи под повърхността му.
— Права си обаче — наистина съжалявам. След миналата нощ ми се иска никога да не бях напускал Бар-Кхос. Сега знам, че това… — той се огледа невиждащо наоколо — това едва ли може да се нарече живот. Да се учиш да бъдеш убиец. Знаеш ли, в манастира почти бях забравил какъв ме учат да бъда. Бях толкова зает с мисълта да се справя добре. Днес обаче всичко това ми беше припомнено със страшна сила.
Сересе застана до него. Можеше да види отражението й във водата — фигурата й трептеше пред краката му.
Нико избърса лицето си с ръка и издиша в дланта си.
— Може би ще се почувствам добре, когато напуснем този град — каза той, като се насили гласът му да звучи безгрижно, и я погледна. — Кажи ми, ще останеш ли в Ку’ос, когато това свърши?
— Не — отвърна тя. — Ще трябва да се преместя, за да бъда в безопасност.
— Къде ще отидеш?
— Мислех си, с парите, които съм спестила… Мислех си да попътувам малко и да видя Мерсия отново, докато е все още свободна. Минаха няколко години, откакто напуснах островите. Чух, че е достатъчно безопасно за жена да пътува сама. — По гласа й личеше, че се усмихва. — Смятам да се отпусна и да приема живота такъв, какъвто е, като пътувам само с нещата, които могат да се съберат в раницата ми, и живея просто и безгрижно. Точно в момента това ми се струва чудесен план.
— Такъв е — съгласи се Нико и в гласа му се прокрадна копнеж, който изненада и самия него.
Да, звучеше чудесно — да метнеш раницата на гръб и да пътуваш из Свободните пристанища.
Той за момент се порадва на фантазията си да предприеме такова пътуване с това момиче за компания и да живее ден за ден, без да се страхува и без животът му да е изложен на опасност. Колкото и нереална да беше тази представа, при мисълта за това в тялото му се разля топлина.
— Тогава ела с мен — каза Сересе с усмивка на лицето.
Той се обърна към нея, без да се засмее.
— Ще бъдем добри спътници — добави тя, продължавайки да си играе с него. — Сигурна съм в това.
— Почти не се познаваме.
— Но се разбираме, нали? Човек усеща тези неща още от първия миг, когато срещне някого.
— Моля те — каза той, — престани.
— О! Не ти харесва как звучи. — Сересе направи гримаса.
— Точно в момента мисля, че бих дал всичко да мога да направя нещо такова.
Усмивката изчезна от очите й. Нико усети докосването на ръката й върху неговата.
— Тогава какво те задържа тук? Ти си ученик, а не роб.
— Причината е, че съм много задължен на учителя Аш. Имаме… споразумение и аз няма да го наруша.
— Мислиш ли, че той не би те освободил, ако знае какви са истинските ти желания?
— Не знам какво би направил — отвърна Нико. — Най-малкото, това би го обидило.
— Нико… — въздъхна тя — Аш е добър човек. Ти го подценяваш. Наблюдавах го, докато сте заедно. Той те обича.
— Съмнявам се в това. — Нико се изправи и освободи ръката си от нейната. — Да, той ме търпи, но избягва компанията ми, когато може.
— За толкова проницателен човек това явно е едно от нещата, за които си сляп — тихо каза Сересе.
Нико не разбра какво има предвид тя.
— Той винаги е сдържан. Държи на разстояние дори онези, които го познават отдавна. Той много е страдал, Нико. Както и всички стари чуждоземци. Макар че той би го отрекъл, според мен се страхува от болката да загуби още някого.
Нико не отговори и плисъкът на течащата вода изпълни градината. На покрива вече ставаше хладно. Той потрепери и осъзна, че въздухът е изпълнен с влага. Виждаше парата от дъха си пред очите си.