Той не иска да прави това, което прави — често си мислеше Касус.
— Сутринта — заяви Че. — Хората се нуждаят от почивка. Не е ясно колко бързо ще се движа и по какъв терен.
— И през цялото време наистина няма да си на себе си?
— През цялото време ще съм напълно смахнат. — Че разтвори устни, показвайки зъбите си.
Това не се хареса на полковника и той го каза. Но и преди се беше оплаквал от тази подробност, свързана с мисията им, и дипломатът и този път не направи опит да го успокои. Мъжът не каза нищо. Това не беше негова грижа.
Касус се обърна и огледа лагера. Мъжете почти бяха приключили. Някои вече клечаха до навесите си и дъвчеха дажбите си суха храна или тихо разговаряха помежду си. Други се бяха съблекли, за да се изкъпят в потока.
Когато потеглиха от Ку’ос, бяха осемдесет и двама — полковникът и осем отряда по десет човека, плюс онзи странен дипломат, изпратен им от върховното командване. Двама души се бяха разболели по време на пътуването и бяха останали на кораба. Още двама бяха оставени да се грижат за зеловете, а един си беше изкълчил глезена по време на изкачването. Тези загуби бяха по-малко, отколкото очакваше Касус. Така той разполагаше със седемдесет и седем души — малко по-малко от четири взвода.
Полковникът беше разтревожен. Беше разтревожен още преди да се отправят на набързо организираната мисия. Според техния водач щяха да се изправят срещу повече от петдесет рьошуни. Петдесет рьошуни на собствена територия, които щяха да защитават живота и дома си. Неговите командоси може и да бяха най-добрите бойци в имперската армия, но въпреки че имаха числено превъзходство, това не му се виждаше достатъчно.
Касус се чудеше защо матриархът не им беше изпратила цял батальон редовна армия за подкрепление. На мисии като тази беше най-добре да се действа бавно, със съкрушително числено превъзходство. Но той предполагаше, че кралете просяци на Порт Чийм щяха да попречат на дебаркирането на такава армия на техните докове, колкото и злато да им предложат.
Освен това може би слуховете у дома бяха верни. В столицата имаше някакво раздвижване. Бяха създадени нови роти от остатъците на старите, хора от по-спокойните предни постове на империята бяха извикани обратно в Ку’ос. Слуховете говореха само за едно и Касус прецени, че те са верни. Той самият беше участвал в немалко нашествия.
Че вдигна очи от храста и най-сетне срещна погледа на полковника. Касус отново усети как настръхва под студения и празен поглед на младия мъж.
— Тогава до утре — каза полковникът, като продължаваше да дъвче буцата от смолиста трева в устата си.
Че кимна и се отдалечи.
Касус наблюдаваше как младият мъж опъна своя навес доста встрани от останалите и хвърли раницата си под него. Той седна пред грубоватия си заслон със скръстени крака и се обърна с лице към последните лъчи светлина. Ръцете му бяха притиснати една към друга, а очите — затворени.
Изглеждаше като някой от онези луди глупаци, монасите на Дао.
Неколцина от мъжете забелязаха какво прави, както беше станало и на кораба. Те се сбутаха помежду си и мълчаливо си размениха подигравателни погледи.
Този е опасен — помисли си Касус. — Не бих искал да се изпречвам на пътя му.
Полковникът извърна поглед и се изплю в тревата.
Е, скоро ще се изправим срещу петдесет като него.
Той вдъхна дълбоко планинския въздух и огледа заснежените върхове около лагера. Знаеше, че те са някъде там, скрити в някоя долина, зад стените на техния манастир.
Изненадата — каза си той, докато отново обмисляше мисията. — Всичко ще зависи от изненадата.
Нико се стресна и се събуди.
Стаята беше осветена от примигващата светлина на газовата лампа. Аш седеше на пода, все още потънал в дълбока медитация. Полузатворените му очи бяха втренчени в пода. Нико разтри уморените си очи. Нямаше как да разбере колко дълго е спал. Може би около час.
Някой крещеше в коридора и се жалваше с несвързаните думи на пиян човек.
Това беше единственото предупреждение, което получиха.
Вратата се отвори широко навътре и се удари в стената, вдигайки облак прах от мазилката. Тялото на Нико се сви от внезапния удар. Той отвори уста, вероятно за да извика нещо, а може би просто от изненада. Но откри, че се случват много странни неща. Времето се забави за него. То сякаш увисна, колебаещо се в началото на този първи миг.