С крайчеца на окото си той видя ръката на Аш да се протяга към меча до него. Нико знаеше, че тя ще срещне само празно пространство. Мечът стоеше увит в платно под леглото, където старецът го беше оставил след завръщането си. През вратата се виждаше тълпата от облечени в бяло жреци воини, които нахлуваха вътре един след друг. Робите им бяха застинали насред движението като в картина. Сенките придаваха на гънките им дълбочина, а странните шарки на коприната блещукаха на светлината. Нико зърна голата стомана в ръката на най-предния мъж, която той държеше като продължение на тялото си. По острието играеше мазно сияние, което беше морскосиньо, жълто като царевица и кафяво като влажна пръст — близо до дръжката отражение на светлината от газовата лампа блестеше като миниатюрно слънце. Нико видя маската на мъжа и дълбоката чернота в множеството й дупки, нарушена единствено от бялото на очите му, вперени в стария чуждоземец, който седеше на пода, невъоръжен и неподготвен.
В следващия момент времето се върна към нормалното с удар като от камшик и настъпи хаос. Страхотен рев изпълни ушите на Нико и още повече обърка съзнанието му. Той осъзна, че звукът идва от Аш, който продължаваше да си седи и правеше единственото, което можеше да стори, когато жрецът воин се нахвърли с ножа си върху него.
Това беше първичен крясък, какъвто Нико не си бе представял, че може да излезе от човешко гърло. Беше оформен и насочен с такава съкрушителна сила, че нападателят на Аш за момент беше зашеметен и изпусна оръжието си, сякаш то се е нажежило до червено.
Това даде на Аш секундата, която му беше нужна, за да скочи и да грабне единствената незакрепена мебел в стаята — един стол. Той удари с него мъжа в лицето с все сила. Чу се хрущене на кости и жрецът воин се олюля назад, към другарите си, които се опитваха да си пробият път след него. Чуждоземецът се хвърли срещу него и с инерцията си изблъска всички обратно през вратата. Успя някак си да я затвори въпреки тежестта им от другата страна. Опря гръб в нея, за да им попречи да нахлуят.
— Нико — каза той със спокойствие, което по-скоро изплаши, отколкото успокои младия мъж. — Бързо ми хвърли една монета, момче.
Той кимна с глава към умивалника, до който не можеше да достигне и в който държаха дребните монети, необходими им за ползването на стаята.
Нико се спусна от леглото си, докато Аш се мъчеше да удържи вратата, която се тресеше и се опитваше да го избута.
— Побързай — изсъска Аш.
Нико стигна до умивалника. Започна да опипва за монета, но не видя нито една и изведнъж се уплаши, че е използвал последната. Но, не — пръстите му напипаха една там, където очите му не бяха видели нищо. Той я извади и я подхвърли на Аш.
Възрастният мъж я улови с една ръка и веднага я пусна в процепа на касата. Завъртя ключа и съвсем леко се отпусна, когато резето щракна на мястото си. Дървото потрепваше от блъскането от другата страна и Аш продължи да го натиска с гръб, явно не разчиташе на здравината на бравата.
Нико пристъпи към него, след това се обърна и направи крачка към прозореца. Спря, парализиран от нерешителност.
Аш го погледна намръщено. Една брадва разцепи вратата до главата на стареца и го обсипа с трески.
— Прозорецът, момче, прозорецът!
Нико нямаше нужда да му се повтаря. Това беше единственият им изход.
Той се втурна и блъсна капаците — само дето те не се отвориха, отказаха да помръднат под ръцете му. Искаха монета.
Нико изруга отново и започна да претърсва умивалника за нова монета, макар този път да знаеше, че е използвал всичките.
Обърна се слепешката, чупейки ръце от отчаяние. Беше твърде паникьосан, за да разсъждава трезво.
— Кесията! — извика Аш. — Там! Върху леглото!
Действително, когато Нико бръкна в кесията, той откри четвърт марвел измежду другите монети. Отнесе го до процепа за монети, опита се да го пъхне в отвора с треперещите си ръце, но го изпусна и се наложи да тича след монетата, която се изтърколи чак до краката на Аш.
Аш изкрещя нещо, което Нико не успя да чуе. Той грабна монетата и се върна при касата на прозореца. Този път уцели и монетата иззвънтя в отвора. Нико отвори със замах капаците. Пое енергично въздух. Отвън беше тъмно и мъгливо. Той подаде глава навън, за да погледне към уличката четири етажа по-надолу. Не видя никакъв начин да се спуснат надолу — наблизо нямаше пожарно стълбище, нито пък водосточни тръби.