— В капан сме! — извика той и отново се наведе навън в мига, в който нещо се удари в рамката на прозореца.
Нико погледна към строшения край на стрелата от арбалет, който изтрака върху перваза. Някой стреляше от покрива отсреща.
Нико бързо се отдръпна от прозореца.
Аш му крещеше нещо, чийто смисъл беше да скочи към отсрещния прозорец. Въпросният прозорец беше със затворени кепенци. Беше на цели седем стъпки разстояние, в сградата отсреща. Нико знаеше, че никога няма да има достатъчно смелост да опита такъв скок.
— Нико! — изрева учителят му и младият мъж погледна назад и видя, че вратата зад стареца започва да се разпада — брадвата разцепваше дъските.
Той се изправи на крака и откри, че е сграбчил падналия стол. Затича се към прозореца и хвърли стола в нощта. Той разцепи мъглата и се удари в кепенците от отсрещната страна.
— Отвори се! — изкрещя младият мъж след стола и се отдръпна от прозореца. — Отвори се!
Капаците се открехнаха колкото едно лице да надникне навън. Нико видя как някакъв старец присви очи към него. Беше същият, когото беше видял в първия ден тук да прави разни неща от кибритени клечки.
— Моля ви! — изкрещя Нико.
Той взе кесията с пари. Замахна и я хвърли през уличката, между кепенците, право в стаята на стареца.
— Вземете я! — каза му той.
Кепенците отново плътно се затвориха. Нико почти изплака. В действителност обаче част от него изпита облекчение. Още една стрела от арбалет разби рамката на няколко сантиметра от ръката му. Той рязко се дръпна обратно в стаята.
Внезапно отсрещните кепенци се отвориха широко. Старецът му се ухили с беззъбата си усмивка и му махна с ръка. Сетне мръдна встрани, за да му направи място. Стомахът на Нико се сви.
Помисли си за скока, който трябваше да направи. Той му напомни за падането в Бар-Кхос, когато се беше изтърсил от покрива на кръчмата. Спомняше си ясно не самото падане (защото така и не можа да си го припомни добре), а момента преди него — когато се плъзгаше ужасяващо към ръба и след това увисна там за миг, като трескаво се опитваше да се хване за нещо, което така и не намери.
Вече виждаше маските през цепнатините във вратата и Аш, чийто врат бе изложен на опасност при всеки удар с брадвата.
— Не мога да го направя — каза му Нико.
Аш не отговори нищо. Той го погледна с разбиране и се намръщи.
— Тогава мечовете ни… Хвърли мечовете ни от другата страна.
Нико се намръщи, но направи каквото му бе наредено. Обърна се с гръб, потърси оръжията им под леглото и издърпа платнените вързопи на светло. Отиде до прозореца и ги хвърли в отсрещната стая.
Не усети, че Аш се приближава зад него — трясъкът от разбиването на вратата му попречи. Изненада се, когато старецът го дръпна от прозореца обратно към вратата или към онова, което беше останало от нея, и беше още по-изненадан, когато го хвана за дъното на панталоните и за врата. Той изръмжа някакви окуражителни думи на своя чуждоземен език и се втурна към прозореца. Нико крещеше и размахваше ръце, докато Аш го залюля силно и го запокити в празното пространство.
Нико полетя в дъга през уличката. За момент си помисли, че ще успее.
Не му достигна една стъпка до отсрещния прозорец и внезапно се озова отново в онзи кошмарен миг, от който се страхуваше най-много — да полети стремглаво към смъртта си.
Този път обаче съдбата беше милостива, ръцете му се захванаха за нещо и той успя да се задържи. Беше первазът на прозореца. Той се залюля, удари се силно в стената и увисна на върховете на пръстите си, докато голите пръсти на краката му драскаха по зидарията в опит да намерят някаква опора.
Мярна Аш да скача през пространството над главата му. Наметалото му изплющя, когато една стрела без малко не го улучи. Старецът влетя в стаята с главата напред. В следващия миг се появи на прозореца и издърпа Нико.
Нико се отпусна задъхан на пода. Старецът с клечките го погледна дяволито, докато челюстите му мърдаха от вълнение. Той седеше на леглото до макет на фермерска къща, направен от кибритени клечки. Без да му обръща никакво внимание, Аш разви платнените вързопи и извади двата прибрани в ножниците меча. Подхвърли на Нико неговия меч, докато младият мъж се мъчеше да се изправи от пода, и извади своя в мига, в който първият жрец воин скочи през прозореца зад тях.