Аш избута Нико встрани и приклекна, за да избегне бърз удар, насочен към врата му. Заби острието си в корема на жреца воин и веднага го извади. Изрита мъжа и нанесе удар на следващия нападател в бяла роба още докато той скачаше през прозореца. Този се справи по-добре. Той отби острието на Аш с ръка и го принуди на свой ред да се отклони от внезапния удар към лицето му.
Последва бърза размяна на удари и парирания, остриетата съскаха и звънтяха и принудиха Нико и стареца с клечките да отстъпят към вратата на малката стая, докато оръжията унищожаваха мебелите в яростта си. Удивителното беше, че фермата от кибритени клечки остана непокътната.
Нико с мъка стигна до вратата на стаята и я отвори. Трябваше да се махне от тук.
Запрепъва се навън, в тъмния коридор, с изваден меч. Аш се удари в него, докато също отстъпваше заднешком през вратата, продължавайки да парира ударите на жреца воин. Един бърз поглед му показа, че още мъже скачат в стаята. Беззъбият старец се беше отместил от пътя им и ликуващо пляскаше с ръце.
Нико затича по коридора, а Аш го следваше по петите. Уплашено лице надникна през една врата и тя се затръшна веднага след това. Стълбището водеше нагоре и надолу. Нико се втурна надолу, като прескачаше по три стъпала наведнъж. Беше се хванал за парапета и се завърташе около всеки завой, етаж след етаж, докато не стигна до края. Виждаше пред себе си пътя към входната врата, в края на дълъг коридор.
Аш го сграбчи, когато побягна към нея. Старият чуждоземец го дръпна назад и го тласна в обратната посока, когато надолу по стълбището, по което току-що бяха слезли, полетяха бели проблясъци.
Перални помещения, мръсни мивки и дъски за пране на дрехи. Във въздуха се носеше противната миризма на колосано. Нико можеше да чуе свистенето на дъха в гърлото си и шляпането на босите си ходила по покрития с плочки под, докато завиваше ту в една, ту в друга посока. Последва момент на въодушевление, когато се появи газова лампа, окачена на стената над задната врата на сградата. В следващия миг Нико излетя през нея в мъгливата нощ и се озова сред внезапен оглушителен шум.
Навсякъде около него хвърчаха камъни. Той застина на място, без да осъзнава какво се случва и защо в ушите му отеква бърза поредица от оглушителни пукоти. Внезапно осъзна, че по него стрелят множество пушки. Повече пушки, отколкото някога беше чувал.
Щяха да го застрелят, ако Аш не го беше съборил на земята. И двамата запълзяха в гъстата мъгла, далеч от светлината, която се разливаше от входа. Мъглата ги скри от погледите, докато изстрелите свиреха над главите им. Зад тях преследващите ги жреци воини останаха във входа, тъй като не смееха да излязат под нестихващите залпове от куршуми. Аш и Нико пълзяха по улицата. Младият мъж не усещаше болката в коленете и лактите си. Когато се отдалечиха достатъчно, Аш го дръпна да се изправи на треперещите си крака и го задържа да не падне.
Двамата побягнаха. Тук нямаше улични лампи, но някой все пак ги забеляза. Разнесоха се викове от преследвачите им.
Една фигура се изпречи на пътя им. Тя мълчаливо се строполи, съсечена от острието на Аш. Нико прескочи тялото, без да се замисли. Появиха се още фигури и Аш отново размаха меча си, без да забавя крачка. Нико беше изпуснал своя меч някъде по пътя. Не го беше грижа за това. Над главите им, точно над покривите, премина флайър. Беше черен и достатъчно бърз, за да бъде зърнат през мъглата как кръжи над квартала.
Изглежда, целият район беше обкръжен. Двамата бегълци виждаха движение, когато пресичаха улици, осветени по-добре от тази, по която вървяха. Стигнаха до място, където пътят свършваше при добре осветена улица. Гърмежите на оръжия ги накараха да спрат. Те приклекнаха, когато видяха, че и двата изхода са блокирани.
Нико се сви до една стена, опитвайки се да намери скривалище, каквото нямаше. При всеки изстрел тялото му се напрягаше в очакване на болката. Аш го дръпна към улицата. Пресякоха я възможно най-бързо. Викове и от двете страни издаваха, че от време на време има пострадали от приятелски огън.
Една сграда отпред беше по-ниска и грозна от останалите. Вместо врата във входа й зееше дупка, черна като нощта. Нахлуха през нея в някакво смрадливо неосветено място. Зад гърба им валяха искри и камъни.
Влязоха по-навътре, като се препъваха. Слабо осветените стени бяха покрити с едва видими следи от графити. Беше обществена тоалетна. Покрай стената имаше редица отходни отвори.