Тя се надвеси над него. Между тънките й рубиненочервени устни се появи слюнка, която се разтегли и падна върху затвореното му око.
— Ти дойде тук, за да убиеш сина ми, малък рьошун. Затова ще ти кажа следното — твоите приятели скоро ще бъдат мъртви, орденът ти ще бъде унищожен, а теб… — Тя го побутна с палеца на крака си и той трепна от болка. — Теб ще те използваме като пример за назидание.
Младият мъж дишаше тежко. Искаше му се да разкъса Нико на парчета.
— Сега лично ще го довърша — изръмжа той.
— Не. Можеш да се позабавляваш с него, но го остави жив. Утре отново ще има игри. Ще го изпратим там. Чу ли, пале? — Тя отново го сбута с крака си. — Ще те изпратим в Шей Мади. Ще срещнеш смъртта си пред тълпите. Те ще видят колко свирепи са рьошуните всъщност и как трябва да треперим пред тях.
Тя се отдръпна и робата й се изду след нея.
Младият мъж се ухили с острите си зъби.
Той стъпи с все сила върху ръката на Нико. Нещо вътре изхрущя.
Нико изкрещя.
Храбростта на глупаците
Една процесия напускаше Храма на шепотите. Беше кралска процесия — факт, който ставаше очевиден от мащаба, великолепието и знамената й, тези на самия матриарх, черен гарван върху бял фон. От покрива Алеас, Барача и Аш наблюдаваха как тя пресече моста над рова и бавно започна да лъкатуши на изток, където днес в Шей Мади трябваше да се състоят игрите, провеждани всеки ден от тази седмица в подготовката за Аугере ел Ман.
При тази неочаквана процесия на Светия матриарх улиците се изпълниха със стотици облечени в червено поклонници, които крещяха така, сякаш напълно са изгубили ума си. Появиха се колони от жреци воини, които изчезнаха като призраци в гъстата мъгла. Някои се отделиха във взводове, за да удържат натиска на поклонниците. Една след друга се появиха поклащащи се носилки, носени от дузини роби. Пътниците им бяха скрити зад тежки бродирани завеси. По-нисши жреци биеха барабани или се въртяха в кръг, обезумели, или налагаха гърбовете си с тръни. Алеас наблюдаваше внимателно и ги броеше, докато преминаваха.
— Това може да ни помогне — отбеляза Барача. — След като толкова много хора напуснаха храма.
Гласът му прозвуча напрегнато.
В отговор Аш сви рамене. Изправи се и започна да подрежда вещите от платнената торба, която лежеше отворена върху бетонния покрив. Днес той, както и останалите, беше облечен за отмъщение. Носеше подсилени ботуши, жълто-кафяви кожени гамаши с наколенки, колан, широка туника без ръкави и предпазители за китките. Върху всичко това беше облякъл тежка бяла роба, стигаща чак до пръстите на краката му. Барача носеше подобна роба. Изправиха се един срещу друг и раздвижиха ръце, облечени в новите си дрехи.
— Чувствам се скован — промърмори Аш.
— Сякаш съм облякъл платнен чувал — присъедини се Барача.
Жреческите роби трябваше да свършат работа — те бяха по-лесни за наподобяване, отколкото бронираните дрехи на жреците воини.
Застанал до двамата рьошуни, Алеас извади плащ от чантата си и започна да го нахлузва през глава.
— Не — спря го Барача. — Още не.
Едрият мъж вдигна тежки кожени ремъци. Завърза ги около раменете на Алеас, така че да обгърнат торса му под формата на X. След това двамата с Аш се захванаха да закрепват различните инструменти, използвани в техния занаят, или поне онези, които бяха успели да съберат през нощта от познати търговци на черно в града. Имаше комплект ножове за хвърляне с олекотени остриета на дупки, малък лост, сгъваема абордажна кука, котки за катерене, торбички със стрита на прах кора от джупово дърво, смесена с барисови семена, торбички пламтящ прах, брадва с удължения за дръжката, стрели за арбалет, две торбички метални шипове, аптечка, намотано тънко въже, кожена манерка с вода, две малки бъчонки черен барут, запечатани херметически с катран и по-трудно достъпни и скъпи от цялото останало оборудване, взето накуп. Товарът беше абсурдно тежък и Алеас усети, че краката му се подвиват под него.
— Ти ще бъдеш товарното ни муле — обясни учителят му. — Което означава, че няма да се отделяш от нас, каквото и да стане, и когато поискаме нещо, ще ни го подаваш бързо.
Барача претегли на ръка малкия двоен арбалет.
— Ако не ни го подадеш веднага — продължи той, като пъхна арбалета в ръцете на младия мъж, — по-добре гледай да си зает със стрелба по нещо.