Мъжът огледа едно по едно лицата им, върху които (с изключение на това на Аш, който знаеше какво го очаква) беше изписан шок.
Мъжът плъх застана, подпрян на ръце и колене. Брадичката му почти докосваше покрива, когато той дръпна опашката и извади белия плъх от устата си. Животното лежеше на бетона. Изглеждаше мъртво.
Той духна върху малката му муцуна. Плъхът се размърда, мустаците му трепнаха и той леко отвори очи. Претърколи се на една страна и втренчи поглед в стопанина си. Изглеждаше като хипнотизиран. Мъжът взе създанието в ръце и се изправи внимателно на крака. Приближи се до всеки един от рьошуните, като стискаше животното и то изпускаше струйка урина върху дрехите им. Вонята на урината изпълни ноздрите на Алеас.
Мъжът извади от друг джоб платнено чувалче. Пусна плъха в него, след това много внимателно отскубна косъм от главата си и завърза с него чувалчето. Плъхът вътре започна да се мъчи да излезе. Чувалчето не изглеждаше добре затворено.
— Ето — каза мъжът и подаде на Аш мърдащото чувалче.
Възрастният рьошун присви очи и кимна към Барача. Мъжът подаде чувала на едрия алхази.
Барача имаше още по-малко желание да го вземе.
— Момчето може да го вземе — рече той.
Така Алеас беше натоварен с носенето на поредната вещ — чувалче, в което имаше плъх, мъчещ се да излезе навън.
— Той е крал на плъховете — обясни мъжът на Алеас. — Те ще дойдат, когато той ги призове.
— И кога ще стане това?
— Сега.
Алеас се огледа. Не видя нищо, камо ли плъхове.
— Приеми нашите благодарности — рязко каза Аш и подаде на мъжа кесия с монети.
Мъжът отново се поклони, този път не толкова демонстративно. Потупа шапката си, която беше сложил отново на главата си.
— Бих ви пожелал късмет, но напоследък той май е рядкост. Не си струва да бъде прахосван за глупаци. Сбогом, Аш. Дано краят ти да бъде славен.
След тази последна благословия мъжът се отдалечи с накуцване.
— Когато казах, че се нуждаем от армия — промърмори Барача, след като пресякоха улицата и приближиха моста, — говорех буквално. Имах предвид дисциплинирани мъже с оръжия и брони.
С периферното си зрение различиха форми, които се появяваха от мъглата и се разпръсваха. Плъховете излизаха навън.
— Тези са по-добри — отвърна Аш.
Рьошуните спряха пред ниската караулка, която препречваше пътя им по моста. Отвътре излезе жрец воин с маска, сложил ръка върху дръжката на меча. Едва заговорил, той внезапно млъкна, когато Аш заби и завъртя ножа си в белия му дроб.
Рьошунът издърпа ножа си. От отворената рана със свистене излезе въздух. Мъжът изпъшка и се строполи.
Барача го прескочи. От вътрешността на караулката се разнесе шум от боричкане. Едрият алхази се появи отвътре с мрачно лице. Тримата пристъпиха на моста.
Алеас носеше чувалчето в ръка. Сега то беше увиснало — кралят плъх беше спрял да мърда. Младият мъж погледна през рамо и видя подире им да се носи безформена маса. Над главите им се извисяваше кулата. Приближаването им беше наблюдавано от скрити очи. Долната част на храма беше обградена с пръстен от бойници, които стърчаха от отвесните му стени, така че стрелците с лъкове да могат да стрелят право надолу. Алеас се опита да върви нормално в робата си, понесъл тежкия товар.
Спряха в подножието на кулата, пред масивната й желязна порта. Една решетка се плъзна на височината на кръста, разкривайки мрака отзад.
Алеас се раздвижи. Както беше инструктиран, той отвори чувала, като скъса с лекота косъма, с който беше вързан, и пусна животното през отвора.
Почти веднага събратята му изникнаха от мъглата и се втурнаха към портата. Тримата рьошуни отскочиха встрани, ритайки създанията далеч от себе си. При портата плъховете се струпаха на купчина като носени от вятъра листа и се промушиха през отвора.
— Дим — каза Аш и размаха отворената си длан.
Алеас порови под робата си за една от малките торбички със смес от джупова кора и барисови семена и му я подхвърли.
Отвътре се разнесоха викове. Вдигна се тревога, ожесточено заби камбана.
Чуждоземецът се наведе и запали фитила на торбичката с кибрит. Той я хвърли на земята, където тя започна да бълва облаци бял дим, които сгъстиха мъглата. Една стрела се разби в краката на Алеас. Без да се замисли, той вдигна арбалета си към бойница на около двайсет стъпки над главата му и стреля. От друга амбразура се подаде пушка, която избълва облаче дим. Свистящото олово беше незабележимо, но остави кървава следа по лявото ухо на Барача.