Алеас го направи, което не беше никак лесно, тъй като и двамата бяха увиснали несигурно на стълбата. Проследи как учителят му подаде лоста на Аш, чийто напредък нагоре беше възпрепятстван от нещо солидно, което препречваше шахтата. Не след дълго от горе заваляха парчета дърво.
Едно уцели Алеас в окото. Той изруга и примигна, за да го махне. За момент краката му увиснаха в празното пространство.
— Алеас — изсъска предупредително учителят му.
Една дъска прелетя покрай младежа, отскочи от стената на шахтата и изчезна под краката му. Последваха я още две и след това Аш се изкачи през отвора, който беше направил.
Барача се промуши подире му. Полузаслепеният Алеас събра сили да измине останалото разстояние. Той се хвана за ръба на назъбената дупка, изрязана в дъното на изкачващата се кутия. Барача го сграбчи за ремъците и го издърпа вътре и той за момент увисна с лице срещу едрия мъж, преди краката му да докоснат пода. Младежът разтърка окото си, но това само влоши нещата. Той усети мръсотията в ноздрите си и потта, която избиваше по кожата му.
Кутията беше затворена с железни врати, с извита дръжка от всяка страна, която очевидно трябваше да бъде плъзната встрани. През вратите се чуваха слаби, приглушени звуци на звънци и глас, който ревеше заповеди.
Отново не успяха да ги разбият с лоста.
— Загазихме — задъхано каза Барача.
Аш изучаваше метален лост, който стърчеше отстрани на кабината. Той го натисна нагоре. Кабината потрепери и се издигна с един сантиметър. Изтропа и спря, след което се върна в изходното си положение.
— Още не сме стигнали до самия връх. Тази кутия може да се изкачи още нагоре.
— Тогава защо не помръдва?
Аш поглади месинговата плочка, закачена под лоста. И тримата я разгледаха по-отблизо. В плочката бяха вградени четири въртящи се месингови превключвателя и върху всеки беше отпечатана поредица от цифри. Аш ги изпробва с палеца си. Те се завъртяха като малки колела върху оси и цифрите върху тях се промениха.
— Чувал съм за това — обади се Алеас. — Ключалка с шифър. Трябва да въведеш правилните числа и на четирите превключвателя.
Аш, който продължаваше да ги върти, махна с ръка и се отказа.
— Ще е истинско чудо да уцелим правилната комбинация. Опасявам се, че попаднахме в задънена улица.
Докато изричаше тези думи, вратите се плъзнаха встрани.
Дузина стреснати жреци воини зяпнаха невярващо рьошуните, които на свой ред гледаха също толкова изненадано.
Барача изръмжа, сграбчи най-близкия жрец воин и го издърпа в кабината. Това сякаш разруши магията.
Аш и Алеас хванаха дръжките и започнаха да затварят вратите, докато враговете им се опитваха да се промушат през все по-стесняващата се пролука. Върху главата на младия мъж се сипеха юмручни удари и нечии нокти се опитваха да се вкопчат в косата му.
Алеас напрегна мускули, за да дръпне дръжката и да се справи с натиска на един жрец воин. Докато върху главата му продължаваха да се сипят удари, той мярна оголени зъби и разширени от гняв очи на фона на подскачащи глави и остриета, които само чакаха възможност да нанесат удар. Вратите бяха вече почти затворени. Те бяха блокирани от рамената и краката на един-единствен жрец воин, който сумтеше тежко от усилието, но въпреки това не отстъпваше назад.
— Въоръжете се! — заповяда Аш и наклони глава, за да избегне удар с юмрук.
Възрастният мъж най-сетне изтегли меча си от ножницата, дръпна глава назад, за да избегне върха на едно острие, и на свой ред нанесе разсичащ удар. В изкачващата се кутия пръсна кръв, която изглеждаше нереална и отблъскваща.
Алеас се мъчеше да извади меча си. Не виждаше добре с лявото око — в него със сигурност беше влязла тресчица и той я усещаше всеки път, когато примигнеше. Освободи острието си и мушна с него, без да се прицели.
Чу отзад Барача да крещи на пленника си.
— Номера! — викаше той.
— Бутай! — окуражи Аш младия си ученик и сам натисна.
Вратата се затвори с още малко.
За ръба й се хванаха още ръце. Жрецът воин, попаднал между двете крила, или беше изпаднал в безсъзнание, или беше мъртъв, а онези отзад го използваха едновременно за щит и лост. Аш вилнееше с меча си. Пръскаше кръв, която се стичаше в локви на пода. Алеас се подхлъзна върху нея. Опита се да задържи дръжката на вратата, но така изпусна меча си. Ръцете му бяха хлъзгави. Усети режеща болка на бузата си. Отдръпна главата си настрани и почувства по нея влага. Стисна по-здраво дръжката на вратата. Инстинктивно отби встрани острие, което не виждаше.