Аш вдигна меча си от пода. Свали тежката си роба и с нея избърса дръжката, а после и извитото острие. Приличаше на фермер, който си чисти косата.
Когато свърши, възрастният мъж внезапно беше пронизан от остра болка. Той се приведе, хвана се за ребрата и мъчително си пое въздух. Беше му нужно видимо усилие на волята, за да изпъне гърба си.
Кимна утвърдително.
Барача плъзна вратите настрани.
Убийство
На Киркус му се гадеше. Той стоеше до тежката врата, притиснал ухо към нея. От другата страна се чуваше само тишина.
Те идваха за него и той го знаеше. Искаше му се да побегне, но накъде? Намираше се на самия връх на небесната кула, единственият път беше надолу и той минаваше точно през хората, които се опитваха да го убият.
Можеше само да се надява, че стражата на храма ще ги спре. Щяха да ги спрат — беше сигурен в това — защото мъжете от охраната бяха обучени още от деца да правят точно това.
Но как изобщо тези хора са успели да стигнат толкова далече? — зачуди се той.
Киркус се отдръпна от вратата и се върна в Залата на бурите. В ръката си държеше къс меч. Претегли тежестта му и го размаха няколко пъти във въздуха.
Каза си, че няма да има нужда от него. Те нямаше да успеят да влязат тук.
Мансе, старият жрец, стоеше в средата на стаята и го чакаше, пъхнал ръце в ръкавите и склонил глава. Една няма слугиня се грижеше за огъня, макар да наблюдаваше Киркус с крайчеца на окото си.
— И двамата застанете до вратата — заповяда им Киркус. — Уведомете ме, ако се случи нещо.
Той не им обърна внимание, когато притичаха покрай него. Прекоси стаята и спря пред прозореца. Притисна чело към хладното стъкло. От тази височина се виждаше над мъглата. Изглеждаше така, сякаш кулата на храма заедно с останалите кули се издигат над море от облаци като острови, стърчащи тук-там.
През дебелото стъкло се чу вик от прозорец на долния етаж. Стомахът на Киркус отново се сви.
Досега само веднъж се беше страхувал истински за живота си и това беше преди няколко години по време на първото му пречистване. Беше стигнал до половината на едноседмичния ритуал и по никакъв начин не можеше да събере волята, необходима му, за да продължи. Знаеше, че е близо до края.
Баба му беше дошла при него. Беше му дала вода и беше попила противната мръсотия от лицето му. Той най-сетне беше спрял да трепери, а сълзите му бяха секнали. Вдигна поглед към нея, виждайки призраци. Знаеше, че е на ръба да загуби ума си.
— Защо божествената плът е толкова силна? — беше прошепнала тя в ухото му.
В отговор той само беше изграчил, неспособен да говори.
— Кажи ми! — настоя тя и гласът й го шибна като камшик.
— Защото тя не страда от слабост — изрецитира той, едва способен да изрече думите.
— Добре. Сега ми кажи кои са тези слабости.
Той имаше усещането, че е под въздействието на наркотици. Мислите му отказваха да се съсредоточат. Той се мъчеше да ги събере, като бързо насочи вниманието си към думите на баба си.
— Съвест — изрече задъхано.
— Добре. И защо смятаме съвестта за слабост?
Той се беше поколебал с отговора. Знаеше го, но в тогавашното му състояние умът му сякаш беше разбит на парчета и той не можеше да оформи правилните думи.
Старата вещица се беше усмихнала.
— Защото, дете мое, тя не е естественото ни състояние.
И тогава усмивката й избледня, защото главата му отново се беше отпуснала от изтощение.
— Слушай ме, това е важно!
С цялата си сила той беше надигнал отново глава.
— Дори даоистите знаят това. В природата не съществува усещане за правилно или погрешно, няма изначални закони за справедливост. Вълчицата чувства ли се виновна, когато нападне младо и уязвимо животно и го разкъса? Не, тя го прави, защото трябва да живее и да храни вълчетата си. Съвестта е човешко понятие. Хората учат децата си на такива неща, за да могат те да различават правилното от погрешното, но никой не се ражда с вярата в тях.
Киркус се беше намръщил. Знаеше всичко това. Защо тя губеше малкото му останало време?
— Сега ми кажи — защо хората насаждат тези вярвания в съзнанието на децата си?
— Защото са слаби — отвърна той, припомняйки си правилните думи. — Нуждаят се от правила, които да ги защитават от силните.