Дузина жреци воини се олюляваха заслепени, притиснали ръце към ушите си.
Аш наруши магията, като внезапно се втурна напред и започна да мушка и да сече. Острието му изсвистя. То като че ли пропусна жреца воин срещу него, но след това главата на мъжа се килна назад и падна на пода заедно с ръцете му, а от чуканите на врата и ръцете бликна кръв, която опръска всички наоколо. Докато Барача разпорваше корема на втори жрец воин, отекна изстрел. Димът се разсея и остана само острата миризма на барут. В този момент мъжете с белите роби започнаха да захвърлят пистолетите си и да вадят мечовете си, размахвайки ги бясно срещу нападателите си. Отекна нов изстрел, който се изгуби в хаоса на битката.
Аш си пробиваше път към средата на линията на жреците воини, като се движеше приведен и на зигзаг, нанасяше удари и отбиваше тези на противниците си. Барача пристъпваше подире му, като прикриваше фланговете им и сипеше удари наляво и надясно. Един мъж в бяла роба нанесе мушкащ удар напред, към едната открита страна на едрия алхази. Над сърцето му беше отпечатана пурпурна длан, която сякаш бележеше идеалното място, където да бъде уцелен. Алеас простреля мъжа в гърдите и го прикова към пода.
В разгара на битката младият рьошун погледна над главите на сражаващите се и видя стълбище, в чиято горна част стоеше жена в бяло на средна възраст. Тя беше застанала изправена и без маска, докато презареждаше пистолета си.
Алеас хладнокръвно се прицели с втората си стрела и стреля в гърдите й.
Тетивата на арбалета се скъса точно в мига, в който младежът изстреля стрелата. Краищата й изплющяха назад, а стрелата се удари в каменната стена зад жената. Тя вдигна поглед и го поздрави с усмивка, оголвайки боядисаните си в червено зъби.
Алеас се мъчеше да смени тетивата на арбалета и следеше с крайчеца на окото си движенията на жената, която вдигна пистолета си, за да стреля по него.
Видя дима и след това пламъка. Почувства удар в главата си, олюля се назад и падна. От скалпа му бликна кръв. Както беше по гръб, зашеметен и треперещ, той започна да зарежда опипом, докато дъхът му излизаше със свистене през стиснатите му зъби.
Жреците воини се окопитиха и се втурнаха вкупом към Аш и Барача в съгласувана контраатака. Аш се движеше твърде бързо, за да бъде обкръжен. Барача имаше повече затруднения, тъй като мечът му беше много по-тежък. Алхази получи удар по гърба, който разряза жакета му и кожата под него.
Той изрева нещо на своя език и развъртя меча си, без да гледа. Заби го в ребрата на един мъж, острието се заклещи там и му се наложи да спре, за да го освободи. Едрият рьошун вдигна глава точно навреме, за да види поредния жрец воин, който му нанесе съсичащ удар от горе на долу с меча си. Той отсече китката на Барача и се заби в дървения под.
Алеас избърса очи, докато запъваше с трепереща ръка тетивата. Учителят му закрещя от гняв и болка, втренчил поглед в отсечената си ръка, лежаща на пода. Барача грабна меча си с другата ръка и измъкна острието. Преряза гърлото на нападателя си с него.
След това изпадна в дива ярост.
— Аеос, Тумес! — изкрещя жената, която все още се мъчеше да презареди. — Заобиколете и хванете младия.
Двама жреци воини напуснаха схватката и се насочиха към Алеас.
Той все още беше на пода и започна да се изтласква с крака назад, докато бързаше да сложи стрела на опънатата тетива. Изстреля я в корема на най-близкия си нападател. Вторият се хвърли напред и Алеас започна своя битка, като отбиваше ударите с незаредения си арбалет. За момент изпадна в паника. Един удар изби оръжието от ръцете му. Алеас се претърколи. С мъка се изправи на крака. Тежестта на оборудването го забавяше и не можеше да пази равновесие. Изтегли меча си.
Жреца воин си го биваше с меча, но Алеас не му отстъпваше по умения. Той инстинктивно приклекна и когато се изправи, нанесе мушкащ удар към шията на мъжа, който той едва успя да избегне. И двамата бяха задъхани — единият, облечен в броня, а другият, натоварен с оборудване. Алеас беше в по-добра форма. Той нанесе силен страничен ответен удар и пристъпи напред в стил кали. Насоченият му навън удар уцели мъже в ребрата. Алеас завъртя острието и го измъкна. Остави мъжа да се свлече на пода.
Вдигна поглед. Бяха спечелили битката. Само двама жреци воини оставаха на крака и двамата, изправени срещу Аш. Барача крачеше към жената на стълбите и ревеше някакви думи с такава сила, че нищо не му се разбираше.