Койката изскърца. Старецът му беше обърнал гръб.
— Очите ми са си добре — промърмори той. — Заспивай, момче.
Нико въздъхна. Обърна се по гръб и се загледа в мрака. Знаеше, че сънят е още далеч.
Някъде над главата му, в капитанската каюта, чифт ботуши трополяха напред-назад през цялата нощ.
Събрание
— Имаме нужда от тези кораби, Фрадес — обяви първият министър Чонас и се приведе напред в стола, сякаш да придаде на думите си тежестта, от която те се нуждаят. Той вдигна юмрук към двайсетте министри, събрани пред него на това военно съвещание, и го стисна, докато пръстите му побеляха. — Нашите хора трябва да ядат.
Фрадес, министърът на корабостроенето, хвърли кос поглед на сина си. Двамата седяха заедно с колегите си министри около голямата овална маса на съвещателната зала. Напудрените им в бяло лица показваха, че всички (с някои очевидни изключения) са потомствени членове на класата Мичине. Напоследък Фрадес не можеше да говори високо — казваха, че има рак на гърлото. Вместо това той зашепна сухо на сина си — младеж, чийто цвят на лицето беше пълна противоположност на този на баща му. Имаше загар и не носеше грим — както предпочитаха мнозина от младежите от Мичине напоследък. Младият мъж го изслуша, наклонил глава, след това прочисти гърлото си и се изправи.
— Разбираме това, първи министре. Трябва да ни повярвате, когато казваме, че полагаме усилия за изпълнението на тази задача като за никоя друга. Всички ресурси, които можехме да отклоним от други проекти, бяха насочени в тази посока, за да ускорим завършването на корабите. За целта дори използвахме част от фамилното си богатство, за да внесем суровини. С огорчение трябва да ви призная, да ви признаем, че не можем да сторим повече от онова, което вече правим. Ще ни е необходим още един месец, за да довършим останалите търговски кораби, които се строят в доковете на Ал-Кхос. Междувременно трябва да разчитаме на частните търговски съдове, плаващи на далечно разстояние, да продължават да изпълняват тази задача. Опасявам се, че хората трябва да затегнат още коланите.
В този момент нечий стомах в стаята шумно изкъркори и накара няколко глави да се обърнат по посока на звука.
Първият министър Чонас не беше от хората, които обръщат внимание на тези неща. Нито пък приемаше „не“ за окончателен отговор.
— А какво ще отвърне Пинчо на нашите искания? — попита той, като имаше предвид главното събрание на Минос, седалището на мерсиянската демокрация.
— Те също строят възможно най-бързо, но все още са принудени да ремонтират флотските си съдове след пролетните бури. Новите кораби няма да са при нас преди началото на есента.
— Поне хранителните ни запаси трябва да бъдат попълнени навреме за зимата — предложи министър Мемес, който седеше, подпрял мургавото си лице върху преплетените си пръсти.
Гласът на заможния износител прозвуча сдържано в огромното пространство на залата. Въпреки че беше от по-нисшите класи, вероятно мъжът съзнаваше как го възприемат присъстващите, и богатството и политическата позиция, които беше спечелил, бяха още едно отражение на променящите се времена.
— Лесно е да се каже — възрази първият министър Чонас. — Малцина от нас, събраните в тази стая, изглеждат гладни.
Въпреки това самият Чонас изглеждаше доста слаб, сякаш наистина понякога остава гладен. Той вдигна ръка, преди някой да успее да възрази срещу обвинението му. Гласът му беше равен и примирен.
— Не, те са прави да поставят флотата на първо място. По-добре е хората и дори ние самите да пристегнем коланите още малко — той огледа всички в стаята изпод огромните си рунтави вежди, — отколкото да загубим морското си превъзходство, а с него и всичко останало.
— Генерал Крийд, имахте искане към нас.
При тези думи гладният стомах на Бан отново шумно изкъркори. Той откъсна поглед от храната за угощението, разположена близо до вратите на залата, и се изправи на стола до генерала. Двамата седяха в северозападния край на масата, който гледаше към облените в слънце прозорци на южната галерия над главите на мъжете от отсрещната страна. Началникът му не отговори, нито пък Бан усети мъжът да се раздвижва, по какъвто и да е начин.