— Всичко е загубено! — изкрещя той, подигравателно имитирайки младежкия глас на Нико.
Нико се намръщи. Кръвта нахлу в лицето му. Последното нещо, което искаше да му припомнят, беше битката, мигът, когато почти беше рухнал. Искаше му се да погребе дълбоко този срам.
Той отвори уста да отвърне остро и да накара стареца да замълчи, но Аш го посочи, сякаш знаеше какво се готви да каже Нико, и това само го накара да се разсмее по-силно.
Може би беше заради огъня на Чийм или пък заради блясъка в очите на възрастния мъж, в който нямаше злоба или снизходителност, но Нико внезапно се зарази от веселието на Аш и видя нещата от смешната им страна, без да изпитва срам. Преди да се усети, и той вече се тресеше от смях като стария чуждоземец. И двамата виеха като безумци, докато по бузите им не се стекоха сълзи.
— Всичко е загубено! — извика Аш отново и те пак започнаха да реват от смях, хванали се за коремите, докато пламъците хвърляха светлини и сенки върху кикотещите им се лица, а звездите над главите им блестяха толкова близо, че можеха да ги докоснат с ръка.
— Всичко е загубено! — крещяха двамата в нощта.
Пустинята на ума
— Какво е това?
— Храст.
— Виждам, но какво му е толкова специалното?
— Какво искаш да кажеш?
— Ами защо стоим тук и го зяпаме?
Двамата наистина просто стояха и гледаха един малък зелен храст до бълбукащ планински поток. Беше ранно утро и слънцето блестеше прекалено силно в очите им. Нико усещаше силна, пулсираща болка в главата си от предишната нощ.
— Някога преди виждал ли си такъв храст, Нико?
— Не съм сигурен.
— Тогава го погледни по-отблизо. Погледни плодовете му.
Нико ги погледна. Плодовете бяха малки, мазни и черни.
Бяха покрити със странни бели следи, които приличаха на черепчета.
— Не, не мисля, че съм го виждал.
— Не си. Из целия остров Чийм има само няколко такива храста. Донесени са тук от Занзахар, по целия път от Небесните острови.
Нико слушаше нетърпеливо. Тази сутрин му се повдигаше. Единственото, което искаше, бе да легне, да се свие и да не става до края на деня. Ако това беше усещането на сутринта след пиенето на огъня на Чийм, то той се заклеваше, че никога повече няма да пие от това противно нещо.
— Става дума за паметта ми, Нико — каза Аш и се отпусна на колене пред храста.
Той откъсна два плода от един и същ клон и ги пусна в охлузената си кожена чаша. Нико го наблюдаваше и очакваше продължението. Старецът въздъхна и заговори:
— Когато за пръв път дойдохме на Чийм, за да основем нашия орден, направихме го, защото в тези планини вече се бяха установили много по-стари секти. Религиозни ордени на отдалечени места, където търсещите идваха, за да се оттеглят от света на хората. Малцина други хора живеят тук. Това е пустош, в която човек лесно може да се загуби.
Но това не беше достатъчно, за да скрием нашия орден. Страхувахме се, че ако някой рьошун бъде заловен, той може да издаде местонахождението на нашия манастир и да изложи всички ни на опасност. Затова нашите спомени за местоположението му бяха… променени. Погребани дълбоко. Пророкът в Сато знае похвати за това. — Аш започна да мачка внимателно и бавно плодовете с един отчупен клон. — С помощта на сока от тези плодове ще отключа спомените, които бяха скрити от мен. Така ще намеря пътя.
Аш се изплю в кожената чаша, след което я подаде на Нико да направи същото. Нико се намръщи. Въпреки това се наведе и се изплю вътре. Старецът разбърка още малко безформената каша.
— Ако не я приготвя както трябва — весело обясни той, — ще бъде фатално.
Той подкани с жест Нико да клекне до него. Нико се поколеба, като се чудеше в какво ли го забърква старецът сега. Въпреки това коленичи. Аш вдигна пръчката от чашата и я насочи към челото на Нико. Младият мъж се дръпна назад.
— Не мърдай, момче.
— Защо трябва аз да го взимам?
— За да не запомниш пътя.
Аш докосна с пръчката челото на Нико, като мънкаше нещо под носа си. Сложи от мазилото и на своята кожа.
— И сега какво? — попита Нико.
Старецът изми чашата си. Синьото петно върху челото му вече беше засъхнало и почервеняло.
— Успокой се. Не бързай. Става бавно.
Тогава Нико се отпусна. Всъщност той се сви на топка и бързо заспа.