Беше ред на други роби да бъдат докарани отпред. Слагаха червея на всеки от тях. Скоро на палубата лежаха проснати и парализирани дузина от тях. Атмосферата на ужас ставаше все по-наситена с бавно ускоряващото се темпо на биещия барабан. Двамата жреци наблюдаваха събраните роби с похотлива възбуда в очите. Разменяха по някоя дума помежду си. Галеха телата си и от време на време вдишваха дълбоко от един бокал с някакъв течен наркотик, от който се вдигаше пара. Фините златни верижки по надупчените им лица увисваха над повърхността на течността.
Всичко започна с убиването на един роб — възрастен мъж с пердета на очите. Увисналите гърди на голата жрица се полюляваха, когато тя се наведе с нож към него.
Атмосферата незабавно се промени. Сякаш с ножа си жрицата беше пробила не просто физическа, а и някаква абстрактна бариера — кожата на света, която обгръща живота и скрива от обикновения поглед една външна реалност, лишена от човечност, безгранична и чужда. Писъците на мъжа пронизаха нощния въздух. Робите видяха каква съдба ги чака, докато той лежеше върху палубата и потръпваше, а последният му дъх излизаше с клокочене от устата, оставяйки след себе си кървави балончета. Това убийство обаче беше само началото.
Старицата заговори младия жрец на име Киркус. Той трепереше и гледаше втренчено ножа в окървавените й ръце. Жрицата стрелна с поглед младото момиче отляво на Риана и прикова очи в него.
— Стани — заповяда старицата и помръдна глава.
Внезапно момичето можеше отново да се движи. То се изправи на крака. Без всякакво предупреждение се втурна към перилата.
— Спри! — отсече старата вещица.
Краката на момичето поддадоха и то падна на колене.
— Сега ти опитай — подкани Киркус старата жрица.
Киркус насочи вниманието си към един дебел мъж, все още облечен в окървавената престилка на касапин.
— Ела тук! — нареди му жрецът.
Касапинът изсумтя и седна изправен. Погледна към далечния парапет и след това към Киркус. Надигна се несигурно, стисна юмруци и от гърлото му се разнесе тихо ръмжене. Той скочи към младия жрец с изненадваща за тялото му бързина.
— Спри! — заповяда му Киркус, но мъжът вече беше сключил ръце около гърлото му и когато краката му се подгънаха, той повлече жреца заедно със себе си.
— Съсредоточи се, идиот такъв — смъмри го застаналата до него старица.
Киркус се задави и се помъчи да се освободи.
— Спри — отсече жрицата.
Дебелият касапин отпусна хватката си и падна на колене с длани, опрени в дъските на палубата.
— Подозирам, че този някога е бил войник — предположи старицата.
— Знам — раздразнено заяви Киркус, докато разтриваше врата си. — Има татуировка там, в горната част на ръката.
— А, наталезийски морски пехотинец — отбеляза тя.
Тя пристъпи леко зад стария ветеран. Вкопчи нокти отстрани на главата му и я дръпна назад, така че да го накара да се изправи на колене.
— Очите… Извади си очите — нареди тя в ухото му.
От устата на мъжа се разхвърчаха слюнки, когато той занарежда яростни думи. Въпреки това вдигна ръце към лицето си. Те трепереха заради вътрешната съпротива на волята му, но не успя да спре пръстите си, които бръкнаха дълбоко в очните му орбити и рязко дръпнаха навън.
Мъжът издаде стържещ звук, но невероятното беше, че не изкрещя. Очите му изскочиха от орбитите си като малки сварени яйца и останаха да висят върху бузите му.
— Сега повече приличаш на дебела свиня — каза старата жрица и го остави да се свлече обратно на палубата.
Киркус отново шумно вдъхна от бокала с наркотика. Старицата се приближи до него и го погали по корема.
Риана ги наблюдаваше с широко отворени очи. В мислите си тя крещеше.
— Прави каквото пожелаеш — каза с дрезгав глас вещицата на младия мъж. — Тази нощ трябва да се отърсиш от всички слабости на съвестта, които все още държиш затворени в себе си.
Младият жрец се поколеба. Започна да изучава робите върху палубата и отново се извърна встрани. Вдъхна от бокала още веднъж.
— Подготви се добре — посъветва го дъртата вещица. — Разполагаме с цяла нощ. Както казах, прави каквото пожелаеш.
Очите му попаднаха върху Риана и тя се опита да извърне поглед. Тялото й вече не й принадлежеше. Можеше само да примигва за кратко.