— Толкова е зле, че понякога изобщо не виждам.
Ръката на Ошьо стисна рамото му. Не му беше присъщо да докосва някого по този начин.
Аш извади още един лист и го сложи в устата си до другата буза.
— Има ли нещо, което мога да сторя за теб? Или може би Ч’енг?
— Не, учителю. Той не може да ми помогне.
— Моля те, стига с това „учителю“. Много отдавна не си мой ученик.
Болката бавно намаля. Поне дотолкова, че Аш да му се усмихне в отговор, макар да избягваше да погледне учителя си в очите, които внезапно бяха станали влажни и мрачни.
— Остарели сме повече, отколкото мислим — каза той, опитвайки се да разведри настроението.
— Не — възрази Ошьо и като тътреше крака, се върна обратно до тапицирания стол. — Ти си остарял повече, отколкото мислиш. Аз съм наясно със своята немощ и възнамерявам да се оттегля веднага щом това е възможно, запазвайки малкото достойнство, което ми е останало.
— И аз обмислям същото нещо — призна Аш.
Старият генерал се облегна в стола. Той втренчи поглед в Аш по начин, който беше станал привичен след всичките тези години — наклони глава назад с изострени от усилието да се съсредоточи черти и притворени очи, преценяващи човека пред него.
— Надявах се на това, когато след толкова години най-сетне видях, че имаш ученик. Какво те накара да промениш мнението си?
— Не съм променил мнението си. Но преди няколко месеца двамата водихме един разговор. В мислите ми.
— Когато беше сред ледовете?
Той кимна.
— Тогава може би е било нещо повече от това. Преди няколко месеца сънувах сън. Беше много студено. Ти не мислеше, че ще оцелееш.
— Не, не мислех. Но ти ми предложи сделка и ми обеща, че ще се прибера жив у дома, ако се съглася на нея. И аз я приех.
— Разбирам. И каква беше тази сделка?
— Че няма да ме спреш да работя, ако започна да обучавам ученик.
— Аха — изкикоти се Ошьо. — Това обяснява нещата. Да. Справедлива сделка. Ще я спазя.
— Добре.
— Кажи ми тогава как го избра?
Аш въздъхна. За момент се върна в Бар-Кхос, потънал в света на сънищата, докато младият мъж се промъкваше в стаята, за да му открадне кесията.
По онова време Аш сънуваше дома си. Малкото селце Аса, сгушено дълбоко в извивката на дъното на планинската долина. Гледката се спускаше стръмно надолу покрай многобройните тераси с ориз и ечемик към безкрайния простор на синьото море, което стигаше чак до хоризонта и опираше в небето.
Бутай, младата му съпруга, беше там. Тя стоеше на прага на къщата им с кошница диви цветя в ръце. Имаше дарбата да ги превръща във фини парфюми и вечно го изненадваше с ароматите им. Тя се загледа за момент в сина им, който цепеше дърва с вродена лекота. Той беше момче на около четиринайсет години.
Тогава Аш беше помахал на жена си и сина си, но те не го бяха видели — вместо това се смееха на нещо, което момчето беше казало. Жена му беше красива, когато се смееше, и както винаги изглеждаше като момиче.
И тогава Аш се беше събудил в непозната стая, в непознат град, в непозната земя и непознат живот, който по никакъв начин не беше неговият собствен… Очите му бяха влажни от мъка. Чувството за загуба беше толкова болезнено, сякаш всичко се е случило едва вчера. Болката, която започна да пулсира в главата му, беше толкова жестока, че направо го ослепяваше. Извика, мислейки за момент, че това е синът му, но още докато го правеше, проумя, че не би могъл да е той. В този момент се беше почувствал толкова погълнат от самотата, че не можеше да помръдне.
Беше си помислил: Ще умра сам. До мен няма да има никой.
— Изглеждаше така, сякаш той е избрал мен — отвърна той на Ошьо.
Старият водач донякъде прие отговора му.
— Не си ли се замислял с каква цел?
— Не зная. Сякаш по някакъв начин и двамата сме имали нужда един от друг. Не мога да обясня как.
Ошьо кимна с многозначителна усмивка, но каквото и да знаеше по въпроса, той реши да не го споделя на глас. Вместо това каза:
— Значи не си променил мнението си за това да поемеш ръководството от мен? Мислех си, че може да го сториш, ако достатъчно дълго те дразня с името, на Барача.
Аш избягваше да го погледне в очите.
— Какъв би бил смисълът? Болестта ми се влошава. Не мисля, че ми остава много време. Познавал си баща ми и неговия баща преди това. След като ослепяха, двамата си отидоха много бързо.