Учениците бяха събрани в далечния ъгъл и вече се бяха задъхали от изтеглящите удари, които бяха упражнявали по време на следобедния си урок, и сега правеха някои прости комбинации от вътрешни и външни удари, докато Барача излапваше указанията си за реда на упражненията.
В онзи ден Барача се държеше по обичайния си сприхав начин. Поведението му не беше нито по-добро, нито по-лошо от обикновено и доста от учениците, които бяха твърде мудни за настроението му, получиха по някой шамар зад врата. В един момент той се разкрещя право в лицето на Алеас, че не внимава достатъчно в онова, което прави. Това не беше необичайно, защото той винаги изискваше от ученика си повече, отколкото от останалите, но на Нико и на другите ученици им стана неприятно. Те знаеха, че Алеас е най-добрият между тях и не заслужава такова отношение.
Точно по средата на тази тирада на мястото за обучение внезапно настана тишина. Барача спря насред изречението и очите му гневно проблеснаха, когато се обърна да види кой отвлича вниманието на учениците.
И ето че недалече от мястото, където стояха, видяха Аш да крачи с гол меч в ръка. За пръв път беше излязъл да се обучава заедно с останалите, вместо да се упражнява сам призори, както обикновено правеше.
Насъбраните рьошуни се върнаха обратно към заниманията си, но сега учениците не бяха толкова съсредоточени в обучението. Мнозина наблюдаваха с крайчеца на окото си как възрастният мъж в черна роба се упражнява заедно с тях и голото му острие проблясва на слънцето в поредица от движения, които бяха твърде бързи, за да могат повечето от тях да ги проследят. Това само влоши настроението на Барача. Той шляпна неколцина от учениците, за да ги накара отново да се съсредоточат в заниманията си.
Въпреки това Барача не беше доволен. Някои от по-младите рьошуни спряха, за да наблюдават как тренира старецът. Като видя това, Барача се намръщи.
След известно време той позволи на учениците да спрат, за да пийнат вода и да си отдъхнат.
— Виждам, че един старец е дошъл да се позабавлява с нас днес — провикна се той към Аш достатъчно силно, за да го чуят всички наоколо.
Възрастният мъж срещна погледа му само за миг и след това продължи с упражненията си. От този момент нататък той не обръщаше внимание на едрия алхази. Нико видя, че огромният мъж се подразни, задето не получи отговор.
По време на почивката останалите ученици се събраха около Нико, сякаш като се намираха по-близо до него, те се доближаваха и до Аш. Наблюдаваха как старият чуждоземец тренира и разпитваха Нико какво е да си с него в битка и дали историите за него са верни. С истински усет за драматизъм Нико изчака всички да утихнат и когато те потънаха в очаквателно мълчание, тихо каза:
— Той е като спокойствие в центъра на буря.
Останалите момчета закимаха — всеки от тях го виждаше в собственото си въображение. Алеас се подсмихна.
Барача го наблюдаваше.
На следващата сутрин на път за упражнението по стрелба с лък Нико срещна Барача. Едрият алхази тъкмо излизаше от оръжейната и се закова на място, когато зърна Нико да върви по коридора към него.
— Ей, ти! — сопна се той.
— Аз ли?
— Да, ти. Ела с мен.
— Отивам на урок и закъснявам.
— Ела! — отсече Барача.
Нико преглътна мъчително, когато Барача се отдалечи по коридора. За момент се зачуди дали да не побегне, но това щеше да изглежда глупаво и детинско. Вместо това той тръгна след мъжа.
Минаха през кухненската част, в която беше горещо и пълно с пара. Двамата готвачи не им обърнаха особено внимание, погълнати в разправия за някакъв празен буркан. В задната част на кухнята Барача се наведе и отвори един капак в пода. Сетне се спусна надолу в мрака.
Нико надникна към каменните стъпала и масивната фигура на Барача, която изчезваше в тъмнината. Зачуди се за какво ли е всичко това. Но после се досети.
Гневен, прекалено ревнив баща.
— Тук, долу съм — отекна гласът на Барача и това накара Нико да сложи крак върху първото стъпало. Той заслиза надолу сякаш насън.
Беше склад, студен и с каменни стени. Единствената светлина идваше от стълбището зад него. В полумрака Нико успя да различи някакви форми, провесени на железни куки от тавана — опушени и осолени парчета дивечово месо. До тях имаше чували с брашно, подправки и зеленчуци. Нещо се залюля върху куката вдясно от него. Оскубана и изкормена птица.