Тръгна в тази посока, като спря с една ръка люлеенето на птицата, докато минаваше край нея. Усети студената кожа под върховете на пръстите си.
Пред него една фигура се размърда в мрака. Внезапно проблесна нещо бяло — усмивката на Барача.
Не съм сторил нищо лошо — напомни си Нико. — Само разговаряхме за кратко.
Това не го успокои особено и по челото му започна да избива пот.
— Тук съм, момче.
Нико мъчително преглътна. За миг глупаво му се прииска да имаше нож в себе си.
Тишината беше потискаща като в гробница. Барача се беше облегнал на нещо със скръстени ръце. Когато се приближи, Нико забеляза, че е повдигнатият ръб на каменен кладенец, висок може би шест стъпки и покрит с ръждясала желязна решетка. В него, дълбоко долу, отекваше шумът на бързо течаща вода.
Без да каже и дума, Барача се обърна и сложи ръце върху решетката. Той изпъшка от усилието, пантите изскърцаха и решетката се отвори.
Нико погледна в мрака. Долу течеше вода, невидима, но плашеща. Усети как по лицето му от нея полъхва хлад. Беше подземен поток, който течеше точно под манастира.
Неволно Нико бързо се отдръпна от кладенеца.
— Какво искаш от мен? — попита той.
Барача се наведе и вдигна нещо от пода. Беше ведро, позеленяло от водораслите и вързано за прогнило въже. Другият края на въжето беше вързан за желязната решетка.
Мъжът алхази спусна ведрото в черния мрак.
— Дъщеря ми май е загубила нещо вчера — обясни той. — Искам да се спуснеш долу и да го намериш.
Нико се отдръпна още крачка назад от кладенеца.
— Убеден съм, че няма да го направя.
Въжето в ръката на Барача подскочи, повлечено от течението. Той стегна хватката си. Нико чу как ведрото се удря в камъка, а шумът на водата, която се блъска в него, се усили още повече.
— Ще го направиш — увери го Барача. — По един или друг начин ще се спуснеш там, долу.
Нико гледаше втрещено потъналото в тъмнина лице на мъжа. Не можеше да каже дали той говори сериозно, или не.
Ако се опитва да ме уплаши, успя!
Нико искаше да побегне. Краката му обаче сякаш бяха пуснали корени в каменния под. Барача направи крачка към него, като влачеше въжето след себе си. Въпреки това Нико не можеше да помръдне.
Той отвори уста да изкрещи за помощ, да се защити, че е невинен — не беше сигурен кое от двете — когато една огромна ръка се спусна върху рамото му. Пръстите на Барача сграбчиха робата му. Платът около гърлото на Нико се опъна. Без каквото и да е видимо усилие едрият алхази го задърпа към кладенеца.
— Пусни ме! — изкрещя Нико, усещайки как краката му се влачат по пода. — Не! — гневно извика той, докато тъмният отвор на кладенеца се приближаваше към него.
Опита се да достигне с ръка лицето на Барача и да докопа очите му. Въздухът свистеше през ноздрите му. Мъжът вдигна лице, така че да не може момчето да го достигне. Силата му беше смайваща. Той пъхна главата на Нико в кладенеца и се опита да вкара вътре и останалата част от тялото му. Нико трескаво размахваше ръце, за да се хване за покрития с тиня ръб, докато невидимата студена вода бучеше дълбоко долу под земята.
И тогава Барача милостиво разхлаби хватката си и с един тласък Нико успя да се освободи. Той се отдръпна от мъжа, като се олюляваше, и видя развеселеното му лице.
— Копеле — изсъска Нико и започна трескаво да отстъпва назад, като се блъскаше в увисналите меса, докато смехът на Барача ехтеше подигравателно зад гърба му.
Не спря, докато не се озова навън, на чист въздух, задъхан, присвил очи под слънчевата светлина и проклинащ се какъв глупак е.
По-късно в този ден чу, че Сересе е напуснала манастира.
Обещания за божественост
От обляното в слънце преддверие на арената Киркус наблюдаваше майка си заедно със събралите се около нея жреци.
Двете й години като Свети матриарх на империята бяха започнали да си казват думата въпреки кралското мляко, което пиеше всяка сутрин и за което плащаше щедро. Причините за видимите бръчки по челото й вероятно бяха мръщенето и грижите, макар че тук и сега майка му предпочиташе да се усмихва, и то често.
Застаряващата й външност беше първото нещо, което Киркус забеляза при завръщането си от голямата обиколка с баба си, след като виждаше майка си за пръв път от толкова много месеци насам. Това беше и първото нещо, което й каза. Думите му я накараха да се засмее и да го целуне нежно по челото.