— Ако поискаме нещо такова, има опасност да ни наложат ембарго — завайка се Бушрали. — И какво ще правим без постоянни доставки на черен барут?
— Така да бъде тогава — намеси се Киркус, най-сетне достатъчно заинтригуван, за да вземе участие в разговора. — Може би е време да поставим на изпитание този монопол на Занзахар и да видим колко дълго ще издържат те без зърното ни. Аз също прегледах цифрите като всички вас.
— Добре казано — съгласи се Синимон и майка му също го погледна с интерес, макар че не каза нищо.
Бушрали показа раздразнението си, като размаха бокала си и разплиска виното си. Капките му обсипаха мраморния под като кървави перли.
— Цифрите са точни, млади господарю. Нашите запаси от черен барут ще се изчерпят много преди на Занзахар да му притрябва зърно, сол или ориз от друго място. Мислите ли, че те ще позволят да се случи нещо друго? Мислите ли, че ограничават запасите ни от черен барут, защото не искат да търгуват? Те знаят колко са запасите ни в цялата империя до последния гаран. Знаят колко използваме всеки месец срещу Бар-Кхос и другаде. Знаят дори кога барутът в някой от складовете ни е остарял и е вече неизползваем. На кого мислите така усилено се опитват да попречат моите регулатори? На бунтовниците и еретиците? Да, наистина е така. Всяка седмица предаваме стотици такива предатели в ръцете на монбарите на Синимон, след като приключим с тях. Но нека ви кажа следното — почти половината от докладите, които чета, се отнасят само за Ел-муд. Нощното крило има очи и уши навсякъде и все още не сме намерили начин да ги неутрализираме.
Мъжът спря, когато видя гневния блясък в очите на Киркус. Той, изглежда, най-сетне си спомни с кого разговаря, защото се изчерви и плешивата му глава започна да изглежда бледа в сравнение с пламналото му лице. Хвърли поглед към Сашийн и телохранителите от двете й страни, след което се поклони ниско.
— Простете ми — обърна се той към Киркус. — Явно пих твърде много и си позволих да поучавам мъж, сякаш все още е момче.
Киркус, който се наслаждаваше на смущението на дребния мъж, продължи да го гледа гневно. Синимон наруши мълчанието.
— Бушрали, мислех, че ти ще си последният човек, който би признал за подобен наш недостатък.
— Не разводнявам истината като други — отсече Бушрали. С по-умерен тон той се обърна отново към Киркус: — От хиляда години тези пустинни хора от Занзахар са превърнали разузнаването и подмолните шри в изкуство. Не можем да ги заблуждаваме дълго. Агентите на Ел-муд са истинската причина за монопола на Занзахар. Не можем дори да започнем да планираме нашествие в Халифата, без те да разберат за това. Да разговаряме за тези неща, дори тук, в тази стая на най-посветените, означава да кажем твърде много.
— Точно затова само говорим — спокойно се намеси Сашийн. — В момента нямаме никакви намерения по отношение на Занзахар, нито пък ще имаме някога.
Гласът й прозвуча почти искрено, макар Киркус да забеляза, че майка му не казва цялата истина. Той изсумтя и тогава в очите й се появи предупредителен блясък. Младият мъж прикри усмивката си, като отново отхапа от пармадиото.
— Може би си забравил уроците по история, които толкова те карах да научиш? — порица го тя. — За това как е паднал Маркеш, когато им наложили ембарго, задето искали Небесните острови и източниците на черен барут само за себе си?
Познаваше историята добре, но не захапа въдицата. Продължи да дъвче и да наблюдава майка си, докато тя гледаше него.
— Без оръдия враговете им ги унищожили за едно десетилетие. Трябва да запомниш това, сине мой. Маркеш — търговската империя, която била толкова влиятелна, че целият Мидерес говори един език благодарение на тях. Дори и сега употребяваме старите им наименования за много места. Ако не бяха те, все още щяхме да използваме железни тръби за оръдия и кухи пръчки за пушки. И въпреки това империята им паднала. Мислиш ли, че сме толкова защитени, че няма да ни се случи същото?
— Ние сме силни. Те не са били такива.
— Да, силни сме. Но не сме непобедими. Може би е трябвало да си спомниш това и по време на скорошното си Жертвоприношение.
Тя не каза нищо повече пред останалите.
Киркус подхвърли сърцевината на пармадиото на един минаващ роб и избърса ръце в робата си. Разговорът се насочи към други теми.
Когато се беше завърнал, майка му беше бясна. Дотолкова беше разгневена, че се разкрещя, когато разбра, че по време на Жертвоприношението той е убил човек, който е носел Клеймо.