— Мислиш ли, че те няма да се опитат да го достигнат дори тук? — извика тя на баба му.
— Подготвени сме за нещо такова, ако се случи — беше чул да казва баба му през тежката врата, зад която подслушваше. — Успокой се, дете. Не сме се издигнали толкова високо, като се страхуваме от хора като рьошуните. Твоята тревога е слабост. Трябва да се пречистиш от нея.
В началото Киркус не се поддаваше на такива притеснения. Знаеше, че Жертвоприношението го е променило. Обичайната му, ежедневна арогантност се беше превърнала в нещо по-дълбоко и той усещаше собствената си правота във всяко действие, което извършваше, независимо колко маловажно или значимо е то. Всеки път, когато докоснеше нещо с пръстите си, той знаеше, че с тези ръце е отнемал живот. Беше подчинил волята си на тази задача и в крайна сметка тя не се беше оказала толкова трудна. Най-сетне Киркус беше вкусил за кратко усещането на божествената плът.
При завръщането си у дома в Храма след голямата обиколка той почти очакваше Лара да види, че пред нея стои нов, израснал мъж, да се хвърли, обляна в сълзи, в отворените му прегръдки и да покаже колко съжалява. Последното нещо, което беше очаквал, бе предишната им враждебност да продължи.
След този последен отказ Киркус все по-често се уединяваше в личните си покои и в повечето случаи не допускаше приятелите си до себе си. Картината на Клеймото, окачено на врата на момичето, не излизаше от главата му. Без да иска, започна да си припомня историите за рьошуните и невъобразимите митове, в които бяха обгърнати. Откри, че стомахът му често се свива на топка от страх. Усещането за новооткритата му сила започна да намалява.
Щеше да има и други жертвоприношения и пречиствания. Той отново щеше да почувства тази сила, щеше да се упражнява да я носи в себе си, докато се превърне изцяло в нея. Но въпреки това оставаше мъчителното безпокойство, докато лежеше буден през нощта и се ослушваше в тропането на далечни врати и тишината, която не беше никаква тишина, а какофония от звуци, твърде недоловими, за да ги чуе.
Киркус погледна надолу към ръцете си и усети лепкавата пот. Ноздрите му сякаш бяха задръстени от праха, който влизаше от арената навън.
Каза си, че трябва да се измие.
Той се обърна да се извини и да си тръгне, но видя, че жрец Хийлас се приближава от входа на имперската трибуна. За момент лицето на мъжа изглеждаше така, сякаш е обвито в дантели, когато премина през слънчевата мараня, за да влезе в стаята.
— Матриарх, народът ви призовава — обяви с поклон уредникът на майка му.
Разговорите в стаята утихнаха. Наистина шумът на тълпата се бе извисил до монотонно скандиране, което Киркус можеше да усети в стомаха си.
— Тогава да излезем, за да им доставим удоволствие — каза Сашийн и лицето й мигновено се разведри.
Киркус избърса ръце в робата си, въздъхна и я последва навън. Множеството Върховни жреци тръгнаха подире му.
При появата на Сашийн сто хиляди гласа изреваха от трибуните на арената. Тя вдигна високо ръка, за да ги поздрави, и за момент Киркус забрави мърморенето и усети в него да се надига прилив на възбуда.
Небето беше замъглено от облаци и на имперската трибуна, запазена за Светия матриарх и нейните Върховни жреци, беше по-хладно. Върху пясъчния под на Шей Мади тълпа от голи мъже и жени, оковани във вериги, се бяха скупчили заедно като жертви на някакво природно бедствие. Бяха еретици, събрани от цялата империя, които бяха заловени да практикуват старите религии — някои от тях отправили знак към духовете богове, други молитва — към Големия глупак и предадени от съседи или роднини.
Освен това бяха и бедни. Бездомници и сакати — хора, които едва можеха да се грижат за себе си, да не говорим пък да забогатеят. Хора, считани за провалили се в очите на Ман и толкова далеч от божествената плът, колкото изобщо бе възможно. Всички те бяха паразити и мърша.
Един по един те бяха жигосани от членове на Монбари в бели раса — суровите инквизитори на Синимон. Тежките им обици тъмнееха на слънчевата светлина. Някои от жигосаните щяха да бъдат изпратени в солниците на платото Високата сгур, за да прекарат остатъка от краткия си живот в тежък труд. Повечето щяха да станат роби в градовете на империята, които се занимават с физически труд или щяха да служат за сексуални развлечения. Безполезните щяха да бъдат използвани на арената за забавление на тълпата.
Сега, когато Сашийн беше вдигнала и двете си ръце, жигосването спря. Монбари стояха запотени от усилието със своите въжени примки и димящи железа за жигосване и очакваха тя да заговори. Тълпите около тях се смълчаха.