— Тогава върви при своя бог — казал Аш и се отдръпнал встрани от него.
Тълпата не се опитала да спре стария рьошун. Вместо това хората се обърнали към голия позлатен мъж, който треперел пред тях.
Нахвърлили се върху него, както дивите зверове се нахвърлят върху плячката си.
— И си научил всичко това от Барача и Аш — тези толкова разговорливи хора? — попита Нико и присви очи към слънчевата светлина, проникваща в обора.
— Е, признавам, че малко поукрасих на неясните места. Чувал съм и другите версии. Но важното е, че учителят ми не бил благодарен на Аш за намесата. Не, той сметнал това за обида и оттогава не пропуска възможност да се противопостави на Аш или да направи някоя забележка по негов адрес, така че другите да я чуят. Иска да си разчисти сметките с него, за да докаже, че в крайна сметка не е вторият най-добър след него.
— Но ти мислиш, че Аш би спечелил.
— Разбира се, че той ще спечели. Не ме ли слушаше досега?
— Да, като изключим моментите, които си поукрасил.
Докато говореха, Алеас взе да рови в робата си, извади два сушени прийна и подхвърли единия на Нико.
— Ще ти кажа следното — рече той. — Помисли си за сто отмъщения, извършени от този орден. Деветдесет и девет от тях са заради убийствата на търговци и нещастни влюбени. Те не са за Аш. Рьошуните тук имат име за него. Наричат го „иншаша“. Това означава „убиец на крале“.
Нико захапа сушения плод и усети острия му, опушен вкус върху езика си. Преглътна и се замисли над всичко, което беше чул.
— А как наричат Барача? — попита той.
Преди Алеас да успее да отговори, върху тях падна сянка. На вратата с ръце на кръста стоеше Олсън.
— Какво става тук? — възмути се той и погледна към двамата ученици, които се излежаваха на пода и похапваха крадени плодове.
Присви очи, когато забеляза окървавената устна на Алеас.
— На всичкото отгоре сте се били! — възкликна той.
Робата му изшумоля, когато се отправи към тях, хвана ги за ушите и силно ги издърпа.
— Ставайте! Ставайте! — скара им се той и ги изправи на крака.
Болката беше толкова силна, че погледът на Нико се замъгли. Въпреки това той откри, че едва сдържа смеха си пред абсурдността на това наказание, запазено за малките момчета.
— Как наричат Барача? — изсъска той, полуприведен под стегнатата хватка на пръстите на Олсън.
Алеас също се закашля, за да прикрие смеха си. Сви рамене, доколкото му беше възможно.
— Алхази — отвърна той.
— Какво става тук? — изрева един глас от другия край на площада, когато Олсън ги извлече от конюшнята.
Барача прекъсна тренировката си с огромен широк меч.
Двамата млади мъже се изправиха, когато Олсън ги пусна.
— Хванах ги да ядат крадена храна. Освен това очевидно се бяха били помежду си.
— Алеас? — обърна се алхази към своя ученик. — Започнал си да се биеш в мръсотията като малко дете?
— Изобщо не е така — отвърна Алеас, докато бършеше кръвта от брадичката си и преглъщаше остатъка от плода, който беше пъхнал в устата си. — Просто упражнявахме уменията си с къси тояги. Опасявам се, че бях малко бавен в защитата си.
— Упражнявали сте се?
Едрият мъж повдигна брадичката на Алеас и огледа раната му, след което недоволно го пусна.
— Казах ти да стоиш далече от този. Сега разбираш защо. Обучаваш се да станеш рьошун. Ние не уреждаме различията си като улични псета. Ако имате проблем един с друг, то ние ще го решим по подходящия начин.
Алеас и Нико размениха изпълнени с мрачно предчувствие погледи.
— Но ние нямаме проблем — предпазливо възрази Алеас.
— Какво? Устата ти е разкървавена, момче.
— Да. И това не беше нищо повече от случайност.
— Това е обида!
— Учителю, не се чувствам обиден — настоя Алеас. — Това беше просто съревнование.
— Мълчи, Алеас.
Алеас сведе мрачно поглед към земята и запази самообладание.
— Трябва да уредим това — повтори Барача и размени поглед с Олсън. — И двамата ме чуйте — ще го направим по старомодния начин, нали ме разбирате?
О, не — помисли си Нико, на когото никак не му хареса как прозвуча това.
— Чудесна идея — каза Олсън с блясък в очите. — Ще донеса каквото им е нужно.