В този момент Аш бе разбрал, че са загубили битката. Знаеше и че синът му е мъртъв, още преди ездачът да се наведе ниско на седлото си и да замахне с острието си към врата на момчето, отсичайки главата му с един-единствен удар. В един момент синът му беше там, а в следващия остана само ужасът, който след това Аш щеше да преживява завинаги в мислите си, и нещо падна безжизнено на земята, изгубено сред другите мъртви на бойното поле.
Щеше да изпадне в дива ярост, ако Кош и неговият оръженосец не го бяха удържали и завлекли далече от тялото на момчето и битката. Целият им ляв фланг вече се беше разпилял като носени от вятъра семена. От позицията на Ошьо беше подаден сигнал за отстъпление, но никой не го забелязваше сред пълния разгром. Генералът и телохранителите му отстъпваха през една клисура, която пресичаше бойното поле, и застанаха на пътя на основната част от кавалеристи върху зелове, които ги преследваха. Те не спираха да се бият, докато остатъците от хората им — около три хиляди души — бягаха, без да ги е грижа за нищо друго, освен за спасяването на собствените им кожи.
По онова време всички те се смятаха за късметлии, че са се отървали живи. Аш никога не беше смятал така.
Камбаната иззвъня. Може би беше звъняла известно време, преди който и да е от двамата да забележи.
Аш и Кош се размърдаха неспокойно и погледнаха към манастира.
— Да не е време за закуска?
— Закусвахме преди два часа.
— Тогава се чудя за какво ли е това.
Но Аш вече се беше изправил. Той направи знак на Кош да го последва.
Нико стоеше смутено, докато камбаната биеше и разни хора от манастира се събираха на площада около тях. Нито Олсън, нито Барача бяха поискали камбаната да бъде ударена. Друг, непознат за Нико рьошун, който бе разбрал какво предстои да се случи, бе се заел със задачата да събере всички, за да станат свидетели на следобедното съревнование.
На площада сякаш бяха дошли всички рьошуни в манастира. Тъй като беше Денят на глупаците, те бяха свободни и стояха, бъбреха помежду си и се смееха, а слънцето на късното лято извикваше на лицата им непринудени усмивки.
Алеас беше застанал на десет крачки от него, а Барача шепнеше в ухото му. Младият мъж не беше по-доволен от Нико от положението, в което се бяха озовали.
През портата се появи Аш. До него крачеше Кош и двамата вървяха с предпазливата походка на хора, които са подпийнали.
Чудесно, няма що — каза си Нико. — Сега ще стана за смях и пред очите на стареца.
Аш спря и огледа сцената пред себе си. Видя подутата устна на Алеас и брадичката му, все още изцапана със засъхнала кръв, Барача, който се навърташе около него, Олсън, чието изражение беше сериозно, но по очите му личеше, че се забавлява, и нещата, подредени на земята между двамата ученици — две кълба рибарска корда, всяка с кука, сгънато сребристо фолио и до тях две големи тежки мрежи.
Аш не каза нищо, когато се присъедини към ученика си, а Нико реши да не заговаря стария чуждоземец, докато той не реши да проговори пръв. Стояха един до друг като двойка неми, докато рьошуните шепнеха помежду си. Алеас поклати глава. Барача се намръщи и изсъска нещо в лицето му. Дръпна го към оборудването на земята. По брадичката на Алеас отново потече кръв.
— Това са глупости — най-сетне изтърси Нико, обръщайки се към Аш.
С крайчеца на окото си той видя, че старецът кимна.
— Направи го — кратко каза той.
Олсън вдигна ръце, за да накара насъбралата се публика да замълчи.
— Пристъпете напред — нареди той на двамата ученици.
Младите мъже се приближиха към предметите.
Алеас ги изучаваше или може би гледаше земята под тях. Нико пък наблюдаваше него. Младият мъж отказваше да срещне погледа му.
— Тук, в Сато, си имаме свой начин да се справяме с враждите — обяви Олсън, обръщайки се към Алеас и Нико. — И двамата ще изгладите различията си по този начин, по стария начин, защото той е вдъхновен от мъдростта.
Олсън посочи земята.
— Ще изберете един от тези предмети. С този предмет ще се отправите към поредицата от езера в най-горната част на долината. Там ще ловите риба до обяд. Ще хванете колкото можете повече риби, с какъвто и да е размер — големината няма значение — и след това ще се върнете бързо. Имате три часа, ако не се върнете до звъна на камбаната, ще бъдете дисквалифицирани. Онзи, който донесе най-много риба на този площад до определеното време, ще бъде обявен за победител. Спорът ще бъде решен. Разбрахте ли ме?