Алеас неохотно кимна. Нико последва примера му.
— Добре. Сега направете своя избор.
Нико погледна възрастния чуждоземец. Аш примигна, лицето му не издаваше нищо.
Риболов — помисли си младият мъж. — Наистина са имали предвид ловене на риба.
Но имаше нещо повече от това и интересът на останалите рьошуни ясно го показваше. Ученикът беше мерило за учителя. Публичното съревнование между двамата ученици беше публично съревнование между Барача и Аш.
Нико искаше да го изрече на глас, да каже на двамата мъже да отидат да разрешат различията помежду си и да не го въвличат в това. Вместо това не каза нищо. Помисли си, че може би има шанс да победи Алеас в тази надпревара.
Той се съсредоточи и насочи поглед към предметите в краката си. Зачуди се дали да вземе кордата или мрежата. Щеше да хване повече риба с мрежата, но тя беше доста голяма и тежка заради камъните по ръбовете й. Щеше да му се наложи да тича до горната част на долината, като я носи на гърба си, и да си тръгне по-рано, за да е сигурен, че ще се върне навреме за звъна на камбаната. Не, не беше достатъчно силен за това. Щеше да изгуби твърде много време. Освен това Нико знаеше как да лови риба. Знаеше, че такава мрежа ще изплаши рибата след първото изтегляне. Затова се наведе и вместо нея взе кълбото с корда.
Той отново погледна към Аш. Възрастният чуждоземец кимна почти недоловимо.
Алеас направи своя избор. Нико усети кратко задоволство, защото младият мъж избра тежката мрежа.
— Запомнете — напомни им Олсън, — онзи, който се върне в определеното време с повече риба, е победител. Сега тръгвайте.
Откъм рьошуните се надигна хор от подигравки и викове, когато Алеас метна мрежата през рамо и се затича към портата. След моментно колебание Нико го последва.
Беше горещо и той се потеше от изкачването. Тичаше, докато краката не го заболяха, но въпреки това продължи да поддържа същото темпо. Почувства се окуражен, когато още в началото подмина Алеас по скалистата пътека. Младият мъж вече забавяше крачка под тежестта на мрежата върху гърба си.
— Ще оставя малко и за теб! — изкрещя му той през рамо, но Алеас не отговори, а продължи да крачи с наведена глава.
Нико свали тежката си роба, докато тичаше, така че остана само с тънките си сиви долни дрехи. Запрати робата си далече във високата трева, така че да не подскаже на Алеас същата идея.
Заби поглед в земята под краката си и тръгна с широка крачка, която беше уверен, че ще съумее да поддържа. От дясната му страна реката се виеше нагоре. Нико се движеше по-далеч от нея, като се опитваше да избягва най-лошите участъци от мочурливата почва по бреговете й. Слънцето се издигна, но от високото в долината навлязоха по-гъсти облаци, които го закриха, а след тях се появи и вятър, който разрошваше косата му и разлюляваше тревата.
Нико подмина колибата на Виждащия и кимна на стария монах, който седеше отвън и рисуваше нещо върху квадратен пергамент. Старецът му кимна в отговор.
Спря за съвсем кратко, колкото да пийне глътка вода от един тесен поток, и се осмели да хвърли поглед назад. Едва успя да различи фигурата на Алеас, който се влачеше нагоре по пътеката. Тази гледка му достави удоволствие.
Половин час по-късно беше стигнал до горната част на долината. Насочи се отново към реката и поредица от пенливи потоци. Можеше да види как пъстървата се стрелка в езерата и избра най-подходящото място — голямо езеро с надвиснала около него растителност — след което се приближи приведен към брега.
Бързо разви кордата, докато оглеждаше езерото и рибата, плуваща в бистрите му води. Разтърси кукичката и фолиото, докато те се разплетоха и увиснаха свободно надолу. Осъзна, че ще му трябва плувка, затова отчупи клонче от разлюляваните от вятъра храсти до него и го привърза към кордата. Накрая си пое дълбоко дъх, хвърли ги във водата, приклекна и зачака.
Рибата беше гладна. Почти веднага, след като хвърли кордата и сребърното фолио проблесна във водата, една пъстърва се стрелна и нагълта едновременно фолиото и кукичката. Нико нададе развълнуван вик и бързо я дръпна. Рибата беше малка, но размерът нямаше значение. Усети тежестта й, когато я извади внимателно от водата, докато тя се мяташе на края на кордата. Той я хвана и мокрото й, хлъзгаво тяло се опита да се отскубне. Нико умело откачи рибата и я уби с един удар с камък.