— Хубав одеколон, Грег. Цялото шишенце ли си излял?
Хейл щракна ключа на терминала.
— Всичко за теб, мила.
Докато той чакаше терминала си да загрее, Сюзан внезапно се сети нещо, което я разтревожи. Ами ако Хейл извикаше таймера на текущата задача? Нямаше никаква разумна причина да го направи, но Сюзан бе убедена, че такъв като него никога няма да се хване на нелепата история за диагностика, която се опъва на TRANSLTR вече цели шестнайсет часа. Хейл щеше да настои за истината. А точно истината бе онова, което Сюзан не желаеше да споделя с него. Просто нямаше доверие на Грег Хейл. Той не бе от „материала“ на АНС. Сюзан се бе противопоставила на назначаването му, но АНС не бе имала избор. Хейл бе резултат на операция по минимизиране на щетите.
Фиаското „Скипджак“.
Преди четири години, в опит да създаде единен стандарт на криптосистема с публични ключове, Конгресът бе натоварил най-добрите математици на нацията — тоест работещите в АНС — да създадат нов супералгоритъм. Замисълът бе Конгресът да гласува закон, обявяващ новия алгоритъм за национален стандарт, което щеше да реши проблемите по съвместимостта на различните шифрови системи, затрудняващи комуникациите между големите корпорации.
Разбира се, да се поиска от АНС да помогне в подобряването на криптоинфраструктурата в областта на системите с публични ключове бе като да поискаш от осъдения на смърт да скове собствения си ковчег. По онова време TRANSLTR още не бе даже на проектна фаза и всякакви подобрения на съществуващите системи само щяха да затруднят и без това сложната работа на АНС.
ФЕГ бе разбрала този конфликт на интереси и най-енергично бе лобирала идеята, че АНС ще предложи слаб алгоритъм за нещо, с което тя сама да може да се справи. За да успокои духовете, Конгресът бе обявил, че след като АНС приключи работата си върху алгоритъма, формулата ще бъде публикувана за анализ от математиците по света, които да се изкажат за качеството на постигнатото.
Не съвсем охотно ръководеният от Стратмор екип на АНС бе създал алгоритъм, станал известен под името „Скипджак“. „Скипджак“ бе представен пред Конгреса за одобрение. Математици от кол и въже се нахвърлиха върху него — и останаха силно впечатлени. Единодушното заключение бе, че става дума за силен, надежден, чист алгоритъм, притежаващ всички качества да се превърне в национален стандарт.
Три дни преди Конгресът да гласува одобряването на „Скипджак“, младият математик от „Бел Лабс“ Грег Хейл шокира света, като обяви, че е намерил „задна врата“, скрита дълбоко в алгоритъма.
„Вратичката“ представляваше няколко написани от Стратмор реда код, маскирани като невинно изглеждащ програмен текст и включени в тялото на алгоритъма. Вмъкването бе осъществено по толкова изкусен начин, че никой, с изключение на Грег Хейл, не им бе обърнал внимание. Ефектът от включването на този код се свеждаше до това, че шифровани със „Скипджак“ текстове можеха да бъдат четени с тайна парола, известна само на АНС. Стратмор за малко не бе успял да превърне предложението за националния стандарт за зашифроване в най-големия разузнавателен удар в историята на АНС, защото АНС щеше да държи шперца за всички шифровани в Америка съобщения.
Разбиращите от компютри бяха възмутени. Членовете на ФЕГ се нахвърлиха като лешояди на скандала, разпердушиниха Конгреса заради проявената наивност, и обявиха АНС за най-голямата заплаха за свободния свят от времето на Хитлер. Стандартът за зашифроване се оказа мъртвороден.
Никой не се изненада, когато след два дни Грег Хейл бе назначен на работа в АНС. Стратмор бе сметнал, че от стратегическа гледна точка е по-добре Хейл да работи вътре в АНС за целите на ведомството, отколкото навън — срещу него.
Стратмор бе посрещнал скандала около „Скипджак“, без да се огъне. Най-енергично бе защитил пред Конгреса действията си и бе предупредил, че жаждата на обществеността за тайна на личните комуникации един ден ще се обърне срещу интересите на хората. Бе настоял, че обществото има нужда някой да бди над него и че има нужда от АНС, за да бъде опазен мирът. Разбира се, групи като ФЕГ мислеха иначе. И се бореха срещу него оттогава — и досега.
24.
Дейвид Бекър беше в телефонната кабина от другата страна на улицата срещу „Ла Клиника де Салуд Публика“ — преди малко го бяха изхвърлили за притесняване на пациент номер 104, мосю Клошар.
Неочаквано нещата се бяха усложнили много повече, отколкото бе мислил, че е възможно. Дребната му услуга за Стратмор — да прибере малко лични вещи — се бе превърнала в преследване на странен пръстен.