— Никога повече не го правете.
— Пуснете ме. Искам да си вървя.
Той дишаше неравно. Гърдите му се вдигаха и спускаха. Тази жена беше събудила страстта му и отказваше да я задоволи. Накрая здравият му разум се върна и той пусна ръката й. Тя тръгна към вратата.
— Ами камериерката ви? — викна той след нея.
— Тя може да се върне сама. Не е далече оттук.
Данте остана на вратата, докато я изгуби от поглед. Хрумна му да я проследи, но реши, че само ще си изгуби времето. Най-добре ще е никога да не я види отново. Тя беше показала съвсем категорично, че смята и него, и всички роми за буболечки под деликатните си крака.
След половин час лятната буря премина и слънцето се появи отново. С изключение на извънредно калната земя, бурята не беше нанесла големи щети на околността. Повечето от сергиите отново отвориха и хората заприиждаха обратно към панаира. Данте излезе навън и тръгна към фургона на дядо си и баба си. Беше вече стъпил на първото стъпало, когато вратата се отвори и една привлекателна жена на около тридесетина години мина бързешком край него. Камериерката на дамата, помисли Данте, продължавайки нагоре по стъпалата, за да влезе във фургона.
— Дрехите ти са мокри — каза Карлота. — Ела, седни до огъня.
Целувката на дамата беше породила толкова топлина у него, че Данте не усещаше влагата. Той седна на една скамейка, взирайки се в ръцете си, за да събере разпилените си мисли.
— Мисля, че трябва да тръгваме — обяви той.
— Може би си прав. Бурята развали панаира. Можем да се върнем утре — каза Карлота.
— Не, искам да кажа, да си тръгнем оттук. Да идем в Шотландия до есента.
Карлота и Шандор размениха изумени погледи.
— Да не би да има нещо друго, освен притесненията за титлата ти?
Карлота го беше разгадала. Той отвърна поглед и запита равнодушно:
— Жената, която си тръгна току-що… каза ли нещо за себе си?
— Почти нищо, а и се тревожеше за господарката си. Изхвърча оттук веднага щом спря дъждът.
— Ти предсказа ли й бъдещето?
— Разбира се. Затова ми плащат. — И тя сви рамене. — Дланта й не беше много интересна. Цял живот е била слугиня. Обича господарката си и би направила всичко за нея. Само можах да й кажа, че един ден ще намери истинската си любов.
— Спомена ли как се казва господарката й?
— Защо се интересуваш от тази прислужничка, Данте? Познаваш ли господарката й?
Мълчанието на Данте предизвика любопитството на Карлота.
— Познаваш господарката й. Важна ли е за тебе?
— Стига, бабо. Даже не знам как се казва дамата.
— Жалко, че не се върна, за да й предскажа бъдещето.
— Не прави от нищо нещо — измърмори Данте.
— Дай си ръката, Данте.
— Много пъти си ми разчитала бъдещето.
— Не и напоследък.
— Знам всичко, което искам да знам.
— Много добре, ще се посъветвам с кристалната си топка.
Данте се надигна.
— Трябва да се погрижа за конете си.
— Седни, Данте — заповяда Шандор. — Започвам да мисля, че криеш нещо.
Данте се отпусна на мястото си, докато Карлота слагаше кристалната си топка на масата между тях. Данте не видя нищо в топката, само някаква мъгла. Карлота обаче като че ли беше озадачена от видяното. Докато се взираше в топката, изражението й се променяше от радостно към тревожно и уплашено.
— Какво виждаш? — запита Шандор.
— Много неща — отвърна Карлота с напевен глас, сякаш излизащ от чуждо гърло. Изглеждаше напълно потопена във виденията в топката. — Данте ще стане маркиз Алстън по-скоро, отколкото мисли. Ще се изправи пред сериозна опасност и ще спечели съпруга. — Тя вдигна очи към Данте, устремила поглед към нещо отвъд него. — Ще намериш голяма радост с тази жена, щом я убедиш да се ожени за тебе, Данте, но се пази, пази се. Злото те дебне там, където най-малко го очакваш.
Той скочи на крака.
— Да се пазя ли? От какво зло? Наистина, бабо, това е смешно. Никога няма да стана маркиз Алстън и нямам намерение да се женя. Ако си взема жена, а това е много несигурно, тя няма да се нуждае от убеждаване.
Карлота премига, изражението й беше безстрастно, сякаш се опитваше да се съвземе.
— Това е всичко, което мога да ти кажа.
— Щом Карлота говори за опасност, трябва да вземеш мерки да се пазиш, себе си и съпругата си — посъветва го Шандор.
— Нямам врагове — настоя Данте. И се запъти към вратата. — Отивам да доведа конете и да ги привържа към фургона. Искам да пътувам. Ако не искате да отидете в Шотландия, можем да тръгнем на юг към зимния ни лагер.
— Какво мислиш, Карлота? — запита Шандор, след като Данте излезе.
— Той бяга от бъдещето си — забеляза Карлота.
— Как можем да му помогнем?