— Къде е?
— Кое?
— Не сте глупак.
И той размаха пистолета пред лицето на Алстън. Маркизът не каза нищо.
Нападателят набута всичко в чекмеджетата и ги затвори. После се обърна, за да затвори и сейфа.
В мига, когато мъжът се извърна, Алстън посегна към пистолета. Но неканеният гост беше по-силен. Той го бутна в стола му.
— Откога започнахте да ме подозирате?
— Неотдавна. Не исках да повярвам, че можете да го направите.
— Къде е вашето копие на завещанието?
Маркизът се усмихна.
— Закъсняхте. Дадох го на Данте.
— Негодник! Трябва да умреш!
В последния миг, преди нападателят да долепи пистолета до слепоочието на Алстън и да дръпне спусъка, маркизът съжали за миналото си и си пожела да беше имал повече време с внука си. Последното му желание беше Данте да бъде щастлив.
Пистолетният изстрел отекна в къщата. Преди да излезе през прозореца, нападателят постави пистолета в дясната ръка на Алстън и намести пръста му на спусъка.
3
Циганите останаха до края на панаира и тогава тръгнаха към ливадата отвъд Алстън Парк, където щяха да се установят на лагер. Данте минаваше от фургон на фургон, помагайки, където имаше нужда. След това вечеря с баба си и дядо си и отиде да си легне. Изненада се, когато намери Лорета да го чака, излегнала привлекателното си голо тяло върху чаршафите.
— Тази вечер имам да мисля за много неща, Лорета.
— Ти ме пренебрегваше, Данте — нацупи се тя. — На панаира ми се видя обезпокоен… нека ти помогна да се отпуснеш.
Тя протегна ръце. Погледът му проследи зрелите извивки на нейното тяло, спирайки се на тъмните й зърна. Лорета беше права. Една жена би могла да бъде точно това, от което той имаше нужда, за да прогони от мислите му жената, която още идваше в сънищата му, той се съблече бързо и легна в леглото. Но в мига, когато взе Лорета в прегръдките си, разбра, че е допуснал грешка. Не искаше Лорета. Но да я убеди да си тръгне беше доста по-трудно, отколкото да го направи.
Тя се плъзна върху него, многозначително отърквайки пищното си тяло о неговото. Тъй като беше мъжествен и със силни сексуални желания, Данте реагира на стимулиращата сексуална игра съвсем естествено и непринудено.
— Уморен съм, Лорета — оплака се той. — Беше дълъг ден и трябва да мисля за много неща. Може би друг път.
Лорета се плъзна надолу и пръстите й обгърнаха члена му. Мускусният аромат на възбудата й го подразни.
— Не си уморен — измърка тя. — Чувстваш се готов за мене. Нямаше спасение за него. Лорета го възседна, вмъкна секса му в себе си и се притисна към него. Той навлезе с лекота в нея, плъзгайки се в бездната на нейното желание, оттук нататък всичко беше само инстинкт. Но не го правеше със сърце. Косата на Лорета беше тъмна, не ръждивочервена, тялото й беше златисто, а не сметаненобял порцелан, и не беше девица, каквато според него онази дама със сигурност беше, Лорета беше загубила невинността си преди много години и не той беше мъжът, който й я беше отнел.
Тъй като беше внимателен любовник, Данте се погрижи най-напред за удоволствието на Лорета, а след това за своето. Но тази вечер не се представи добре, както обикновено. Нещо липсваше и той знаеше точно какво. Лорета не беше онази дама.
Следващата сутрин беше мрачна, също като настроението на Данте. След като Лорета си беше отишла в своя фургон, той се беше въртял неспокойно, не можейки да заспи. Страхуваше се, че никога повече няма да види дамата, и това му разваляше настроението. Въпреки че тя го презираше, задето беше ром, той беше усетил реакцията й на целувките му и знаеше, че тя не е безразлична. За съжаление, нямаше да има случай да докаже, че е също толкова добър като благородния й почти годеник. Питаше се какво ли би казала дамата, ако знаеше, че е отказал титла — и то внушителна.
— Ела да закусиш с нас — повика го Карлота, когато Данте излезе от фургона си в хладната, мъглива утрин.
Той взе от ръцете й една купа с овесени ядки и започна да се храни мълчаливо.
— Ще идеш ли при маркиза тази сутрин? — запита Шандор, когато Данте остави настрана празната купа.
— Да. Искам да приключа с това. Колкото по-скоро напуснем това място, толкова по-добре.
— Не можеш да избягаш от съдбата си, Данте — каза Карлота.
Погледът й го пронизваше. Тръпка пробяга по гърба му.
— Какво виждаш, като ме гледаш, бабо?
— Смърт — прошепна Карлота.
И се отпусна на гърдите на съпруга си. Шандор й помогна да се качи във фургона и я сложи на леглото.
Данте се втурна към баба си и коленичи до нея.
— Тя добре ли е, дядо?
— Имаше видения за тебе и маркиза. Видя мрак и смърт. Страхува се, че това може да е твоята смърт.