Данте извади документите от пояса си и ги сложи на бюрото.
— Негова светлост ми ги даде, когато го посетих преди няколко дни. Каза ми, че може да ми потрябват, за да докажа самоличността си.
Лонсдейл сграбчи документите и ги огледа бързо. Изруга и ги хвърли обратно на бюрото.
— Единственият начин този циганин да има документите е ако е убил вуйчо ми и ги е откраднал.
Бартоломю го изгледа втренчено с присвити очи.
— Вуйчо ви се самоуби.
— Така беше — измърмори Лонсдейл. — Простете, че забравих.
Данте застана нащрек. Небрежните думи на Лонсдейл го набелязаха като първи заподозрян за убийството.
— Ако имате доказателства, като казвате, че дядо ми е бил убит, моля, споделете ги с нас, Лонсдейл.
— Не! Не! Не знам нищо подобно. Говорех в гнева си. Можете ли да ме обвинявате? Току-що загубих всичко, което смятах за свое. Трябваше да бъда наследник на Алстън. Какво ще правя сега? Как ще се изправя пред обществото?
— Хиляда лири на година не е незначително наследство — изтъкна Данте.
— Напротив, ако вземете под внимание колко голямо е богатството на вуйчо Алстън. Всичко това сега е ваше, циганино. Надявам се да можете да му се радвате и да имате наследник, за да му го оставите ако не, ще стане мое.
— Смятам да се погрижа много добре за себе си — отвърна Данте и се надигна.
Беше цяла глава по-висок от Лонсдейл и два пъти по-едър. Лонсдейл трепна и се насочи към вратата. Грейсън я задържа отворена и я затръшна в мига, когато лордът излезе.
— Той може сам да си намери изхода — изсумтя камериерът.
Данте се обърна към персонала.
— Знам, че петстотин лири са много пари и че някои от вас може би ще искат да напуснат, но ще ви бъда благодарен, ако останете. Не знам какво е да бъдеш маркиз и ще имам нужда от вашата помощ, за да се приспособя. Дори не зная на колко възлиза имуществото на покойния лорд Алстън. Кажете на Грейсън какви са вашите желания и ще се погрижа завещанието да бъде изпълнено.
Прислужниците излязоха един по един, разговаряйки тихо за внезапния си късмет и за намеренията си. Грейсън излезе последен.
— Няма да ви изоставя, милорд — каза той, преди да излезе и да затвори вратата.
Данте въздъхна.
— Сигурно съм луд, за да приема такава отговорност. — И се отпусна на стола срещу Бартоломю. — Единственият път, когато се задържах на едно място за повече от няколко дни, бяха годините, които прекарах в училище, и ненавиждах всяка минута, изживяна там. Ще трябва да свикна. Надявам се да имате възможност да останете няколко седмици, за да ме запознаете с имуществата на дядо ми и с финансовите му инвестиции, господин Бартоломю.
— Може би ще бъде най-добре да се върна в Лондон и да взема всички документи на имението, за да ги прегледате. Впрочем, лорд Алстън има надежден секретар. Господин Чемпиън сега е на посещение при болната си майка, но би трябвало скоро да се върне. Смъртта на негова светлост ще му дойде като шок, но той е лоялен и ще остане с вас, ако го искате.
Адвокатът се прокашля.
— Има и едно допълнение към завещанието, което нарочно не споменах досега. Помислих, че ще е най-добре да изчакам Лонсдейл да си тръгне, преди да ви осветля, макар че той знае за това.
Данте се намръщи. Сега пък какво?
— Това не ми изглежда обещаващо. Какво има?
— Алстън имаше много добър приятел, граф, който почина преди няколко години. Графът има дъщеря, която сега живее с чичо си. Двамата приятели решиха, малко след като синът на Алстън, Александър, почина без наследници, че наследникът на Алстън, който и да е, ще се ожени за дъщерята на графа. Тъй като нямаше друг наследник, се предполагаше, че лорд Лонсдейл като наследник на Алстън ще се ожени за племенницата на сегашния лорд Парктън.
Данте замря.
— Да не би да искате да кажете, че се очаква да се оженя за жена, която не познавам, ако искам да получа наследството? За жената, която е трябвало да се омъжи за Лонсдейл?
— В завещанието пише, че девойката трябва да се омъжи за наследника на Алстън. И това, милорд, сте вие. Когато лорд Парктън научи, че вие сте новият маркиз, той ще очаква да уважите желанията на лорд Алстън и да се ожените за неговата племенница. Това бе най-съкровеното желание на дядо ви — да се ожените за лейди Есме Харкорт, щом станете негов наследник. Ако решите да пренебрегнете желанието му, титлата и имуществата ще се върнат при лорд Лонсдейл — продължи Бартоломю. — Вие все пак ще наследите значителна сума. В светлината на това ново развитие може би ще предпочетете да се откажете от титлата, да вземете наследството и да си отидете. Лично аз смятам, че титлата може би ще е само бреме за вас. Може би трябва да се откажете и да оставите Лонсдейл да стане наследник.