— Бях готов да приема титлата и отговорността, която върви с нея, но да взема съпруга е повече от това, за което съм се пазарил. Ами ако дамата откаже да се омъжи за мене?
— Завещанието на лорд Алстън ясно казва, че трябва да се ожените за лейди Есме, за да го наследите.
— Това не ми харесва.
— Така си и помислих.
— Титлата е ваша, можете да я приемете, можете да не я приемете. Сигурен съм, че Лонсдейл с радост би взел дамата и титлата, ако не искате да приемете това предизвикателство.
Данте се наежи. Нямаше да се обвърже, докато не говори с баба си и дядо си.
— Трябва да говоря с Карлота и Шандор, преди да ви отговоря. Грейсън ще се погрижи за вас, докато ме няма. Ще поговорим пак на вечеря.
4
Карлота и Шандор го чакаха, когато той се върна в лагера.
— Прочетоха ли завещанието? — запита Шандор.
Данте кимна.
— Освен обичайните отчисления аз съм единственият наследник на имуществото на лорд Алстън. Племенникът му дойде за погребението и остана за четенето. Както можеше да се очаква, реакцията на Лонсдейл спрямо завещанието на лорд Алстън беше бурна.
— Ела вътре и ни разкажи всичко — каза Карлота.
Данте разказа подробно как беше протекло четенето и какво се беше случило след това. Когато свърши, Шандор изглеждаше шокиран.
— Не ми се струва правилно лорд Алстън да ти откаже титлата, ако не се ожениш за дъщерята на приятеля му.
Шандор погледна към съпругата си за обяснение.
— Не разбирам. Карлота, можеш ли да ни кажеш защо маркизът ще иска такова нещо от Данте? Нашият внук би трябвало да може да се ожени, за която си пожелае.
— Кратката ти среща с дядо ти сигурно го е убедила, че си достоен за титлата и че ще си подходящ и за момичето — каза замислено Карлота.
— Взе ли решение? — запита Шандор. — Ако искаш парите, сега имаш шанс да вземеш своя дял и да оставиш титлата.
— Не мога да направя това, дядо. След като видях лорд Лонсдейл, съм убеден, че той има нещо общо със смъртта на дядо Алстън. Очакваше да го наследи и беше шокиран, когато научи, че лорд Алстън има и друг наследник. Убеден съм, че смъртта на дядо Алстън не е била никакво самоубийство. Ако взема парите и отстъпя титлата на Лонсдейл, няма да мога да се понасям. Властта, която е свързана с новата ми титла, ще ми помогне да намеря убиеца на лорд Алстън и да го предам на закона. Ако не се бях срещнал с маркиза, нямаше да ме е грижа. Но не го ненавиждам, както някога. Лорд Алстън със сигурност не заслужаваше да умре така. Отказвам да се отдалеча от имението Алстън и да позволя на убиеца да се отърве.
— Ами жената? — запита Шандор. — Склонен ли си да се ожениш за нея?
— Имам ли избор? Когато кажа на господин Бартоломю, че приемам титлата, трябва да уважа желанието на дядо Алстън. Ти си ме научил добре, дядо. Разбрах, че съм човек на честта.
Карлота се усмихна.
— Ти само осъществяваш съдбата си.
— Нека да говорим за по-практически неща — каза Данте. — Като например къде ще живеете. Искам двамата да се преместите в Алстън Парк. По-нататък ще трябва да отида в Лондон. Знам, че не харесвате града, но би трябвало да сте сравнително доволни в едно голямо имение.
Шандор протегна ръка.
— Не казвай нищо повече, сине. И аз, и Карлота още не сме готови да седим пред огъня и да се припичаме. Ние сме скитници и такива ще си останем.
— Дядо, моля те, помисли пак. Няма да бъда винаги наблизо, за да се грижа за тебе и за баба.
— Не се безпокой за нас, Данте — каза Карлота. — Още не сме грохнали. Може би ще помислим над предложението ти в бъдеще. Междувременно имаш да ухажваш бъдеща съпруга.
Данте изпръхтя.
— Дори не знам как изглежда тази жена.
— Повярвай ми, всичко ще бъде наред. Но не приемай с лека ръка предупреждението ми — подсети го Карлота. — Тук наоколо още броди злото. Някой уби лорд Алстън и вероятно ще бъдеш следващата му мишена. Внимавай, синко.
— Не приемам с лека ръка думите ти, бабо. Сега трябва да вървя, но ще се върна, преди да отидете с катуна на юг. Смятам да се погрижа да ви оставя достатъчни пари, за да нямате притеснения, независимо къде ще отидете.
— Колко ще останеш в Алстън Парк?
— Достатъчно, за да науча всичко, което трябва да знам за висшето общество. Секретарят на дядо Алстън и икономът ще ме обучават. Не смятам да се изправя пред висшето общество или пред жената, за която лорд Алстън иска да се оженя, преди да стана също толкова изискан като дядо си и да имам цялата информация, която ми е необходима, за да заема мястото си в Камарата на лордовете.
— Мъдър ход — съгласи се Карлота.