— Трябва да се направят много неща, преди да се появя пред обществото, като например да си осигуря подходящи дрехи — продължи Данте. — Макар че се гордея с наследството си, не мога да се появя там така, както съм облечен сега. — Брадичката се стегна и гласът му стана по-остър. — Възнамерявам сам да си проправя път в обществото. Въпреки отговорностите ми като маркиз, сам ще си бъда господар и ще следвам собствените си повели.
— Говориш като истински ром — аплодира го Шандор. — Ще се справиш чудесно, синко. Ние с баба ти никога не сме били по-горди с тебе.
— Колко време смятате да лагерувате на ливадата? — запита Данте.
Карлота погледна към небето с присвити очи и подуши въздуха.
— Знаците сочат ранна зима, което означава, че катунът трябва да потегли на път след две седмици.
Изражението на Данте омекна.
— Много ще ми липсвате.
— И ти ще ни липсваш. Сега иди и осъществи ориста си. Стани маркизът, който лорд Алстън знаеше, че ще бъдеш. Покажи на гаджите на какво е способен един ром. Когато се върнем през пролетта, ще ни запознаеш със съпругата си.
Съпруга. Мисълта да се ожени за жена, която не познаваше, плашеше младежа, но може би двамата щяха да намерят общ език, за да изпълнят желанието на покойния маркиз.
Данте прегърна дядо си и баба си и си сбогува с тях, а после поговори с приятелите, с които беше израснал. Всички в катуна знаеха, че заминава, знаеха и причината. Макар повечето да изразяваха радостта си, че е имал такъв голям късмет, някои го нарекоха изменник, защото ставаше гаджо. Тъй като съдбата му беше почти решена, той се върна в Алстън Парк.
Данте прекара един месец и повече в запознаване с огромната си империя, имуществата, сделките и доходите. След време щеше да поиска от Бартоломю пълен финансов отчет и каза това на адвоката преди заминаването му за Лондон.
Един шивач беше повикан от Лондон, той се върна в работилницата си с поръчка за нов гардероб, подходящ за новото положение на Данте в живота. Лутър Чемпиън, бившият секретар на лорд Алстън се оказа неизчерпаем извор на информация за живота на висшето общество. Между посещенията при Шандор и Карлота Данте яздеше из имението в Бедфорд, срещаше се с арендаторите и научи, че всички много са харесвали и уважавали дядо му. Никой не можеше да разбере защо човек в положението на Алстън ще посегне на живота си, когато имаше за какво да живее.
Високото им мнение за маркиза накара Данте да реши по-твърдо от всякога, че ще намери убиеца на дядо си.
Единственото, което го тревожеше, беше запознанството му с жената, която щеше да стане негова съпруга.
Красива ли е? Или грозна? Нервна? Надменна? Щеше ли да го презира?
Щеше ли да го сметне за недостоен ром в одеждите на маркиз?
Накрая Данте бе готов да застане пред обществото. Стилно облечен, той тръгна за Лондон със свита, включваща Грейсън и Чемпиън. Отиваха в градската къща на Алстън, разположена в ултрамодерния квартал Мейфеър.
5
Леко доложила пръсти върху ръкава на чичо си, Есме търпеливо чакаше да бъде представена на бала на Харис. Тя беше дошла в града само преди седмица и поканите вече бяха започнали да пристигат. Макар че сезонът официално не беше открит, много семейства бяха пристигнали в града поради различни причини.
Балът на Харис трябваше да бъде предсезонно събитие, което да определи настроението за предстоящите празненства. Есме знаеше, че щеше да бъде изтощена, преди да се върне в провинцията в края на сезона.
— Новият наследник на лорд Алстън трябва да бъде тук тази вечер — каза лорд Парктън. — Прати бележка с молба да се срещне с тебе.
Есме изсумтя с негодувание.
— Сигурно не очакваш да се омъжа за човек, когото не познавам.
— Винаги си знаела, че си обещана на наследника на лорд Алстън.
— Предполагах, че това е Калвин.
— Мислех, че не си доволна от Лонсдейл, скъпа.
— Бях и ти много добре го знаеш, но не знаем нищо за новия маркиз. Наистина ли вярваш, че Алстън се е самоубил? Срещала съм се с него няколко пъти и не ми се стори човек, склонен към самоубийство.
Парктън вдигна рамене.
— Алстън беше потаен. Кой знае какво си е мислел? Лонсдейл беше изненадан от самоубийството му, както и всички останали. Виконтът страни от обществото, откакто беше прочетено завещанието. Не го обвинявам, да открие, че има нов наследник на титлата на Алстън сигурно му е дошло като нежелана изненада. Подозирах, че нещо го е променило, когато говорих за последно със стария маркиз. Той ми каза да не настоявам за брак между тебе и Лонсдейл.
— Някой познава ли новия маркиз? Някой виждал ли го е? Откъде се взе така внезапно? Защо Калвин не знаеше нищо за него?