Есме тъкмо се отправяше към вратата, когато претъпканата бална зала необяснимо се смълча. Тя се огледа наоколо и забеляза, че цялото внимание е приковано към входа. Не виждаше над главите на онези пред нея, ето защо нямаше представа какво или кой е предизвикал подобна реакция.
Тогава чу лакея да обявява закъснелия гост:
— Лорд Данте Ноулз, маркиз Алстън!
Тълпата се раздели като разрязана с нож и Есме го видя. Той беше с гръб към нея, приветствайки домакините. Беше облечен целият в черно, с изключение на бялата ленена риза, която се подаваше над яката и от ръкавите. Врана сред пълна зала ярко облечени папагали, помисли Есме. Беше висок, с широки рамене, притежаваше телосложението на мъж, който нямаше нужда от подплънки под дрехите, за да подчертава мъжествеността си.
Нещо в него й се стори познато, но тя не можа да реши какво. Вероятно беше напрегнатото, мрачно настроение, което се излъчваше от него, или може би… Той се обърна, Есме ахна и едва не припадна.
Циганинът! Нейният циганин. Той ли беше новият маркиз Алстън? Есме поиска да се стопи в ламперията. Бракът между тях беше невъзможен, защото тя никога не би се омъжила за човек, чието его беше по-малко само от арогантността му. Незаконно дете и циганин. Какво си е мислил старият маркиз?
Есме се опита да се скрие по-далече, където би могла да наблюдава как доброто общество реагира на циганина. Жената до нея започна да си вее с ветрилото. Приятелката й прошепна достатъчно високо, за да чуе и Есме:
— Винаги съм смятала, че има нещо специално у Данте. Той е великолепен любовник. Маркиз… е, кой да помисли?
Есме се приближи, опитвайки се да не изглежда така, сякаш ги подслушва.
— Наистина ли си спала с него, Маргарет?
— Наистина, Пени, и то неведнъж. Хоумър ме оставяше сама да чезна в провинцията, докато той си идваше в града. Срещнах Данте на един селски панаир. След като се запознах с него, нямах нищо против Хоумър да ме оставя сама.
— Можеш ли да ме представиш? — запита Пени. — Съпругът ми смята да си дойде в Лондон чак за откриването на Парламента.
— Разбира се. Сигурна съм, че Данте ще оцени всички приятели, които може да си спечели. Няма да му е лесно да намери приятели сред обществото — мъже приятели, искам да кажа. Жените ще се тълпят край него. Само го погледни, той е великолепен. — И Маргарет потръпна леко. — И толкова надарен в леглото.
Двете жени се отдалечиха, оставяйки Есме съвършено объркана. Но докато наблюдаваше тази сцена, тя осъзна, че всяка жена — от младите дебютантки до възрастните матрони — е очарована от циганина. Мъжете обаче изглеждаха по-предпазливи. Но високата титла на циганина скоро накара джентълмените да пожелаят да се запознаят с него.
Есме разпозна мъжа, който придружаваше циганина. Беше виконт Брукуърт, мъж с репутацията на неукротим женкар. Есме предположи, че хората с подобни характери естествено се привличат едни други.
Тогава чичо Даниел я намери.
— Лорд Алстън е тук, скъпа. — Хвана я за ръка и леко я насочи към циганина. — Сигурен съм, че маркизът няма търпение да се запознае с бъдещата си невеста.
Есме отказа да помръдне от мястото си.
— Не може ли друг път, чичо? Наистина не се чувствам добре.
— Така ми каза приятелката ти Луиз. Сигурен съм, че това са само нерви. След като се запознаеш с маркиза, можеш да се прибереш у дома, ако все още искаш да си тръгнеш.
— Моля те, чичо, аз…
Но беше твърде късно, циганинът се беше обърнал към нея и я гледаше право в очите. Погледите им се срещнаха и останаха впити един в друг. Есме първа отвърна очи. Освен че беше нервен, Данте не изглеждаше толкова не на място, колкото би си помислил. Всичко, което трябваше да направи, беше да си спомни, че е маркиз и превъзхожда по ранг почти всички присъстващи тази вечер. Освен това, той беше подходящо подготвен за бала от Грейсън и Лутър Чемпиън.
Данте се беше срещнал с няколко души през седмицата, откакто беше дошъл в града. Беше щастлив ден, когато се срещна с Брукуърт, приятел от университета. Макар че Брукуърт беше шокиран от новото положение на Данте в живота, изглеждаше доволен от щастието на приятеля си. Беше го отвел в най-популярните клубове за джентълмени, беше му показал, така да се каже, ринга, беше го представил на някои влиятелни хора. Брукуърт му беше казал да не се безпокои от реакциите на обществото, рангът му изискваше уважение. Никой нямаше да се осмели направо да отреже един маркиз.